— Колко е?
— Вижте. Тази пушка не е за града. На кого ще трябва подобно щуро противотанково оръдие, когато вече не остана нищо за лов, освен фазаните, а пък и тях ако сготви човек, после ще яде бензинови пари. Цената на дребно е 950, а на едро е 630. Аз ще ви я дам за 700.
— Това прави… общо близо 1000 долара.
— При покупки над 300 долара правим отстъпка 10%. Това сваля на 900. — Хари сви рамене. — Дайте тази пушка на братовчед си, а аз ви гарантирам, че такава той няма. Ако греша, ще си я откупя обратно за 750. И това ще го запиша черно на бяло, защото съм убеден че е така.
— Ще го направите ли?
— На момента. Твърдо. Разбира се, ако е прекалено много за вас, сам решете. Можем да разгледаме и някои други пушки. Но ако наистина е запален по лова, братовчед ви може да има по две от останалите тук.
— Разбирам — лицето му придоби замислено изражение. — Имате ли телефон тук?
— Разбира се. Елате — Хари го заведе в една затрупана от вещи задна стая. Там имаше пейка и очукана маса с разпилени по нея части от оръжия, пружини, течности за чистене, брошури и етикетирани шишета с тръбички в тапите. — Ето телефона.
Той седна, вдигна слушалката и набра номера, докато Хари се върна в магазина, за да прибере магнума в кутията.
— Служба „Информация за времето“ ви благодари за обаждането — каза ведрият глас от записа. — Прехвърчащият сняг днес следобед ще прерасне в лек снеговалеж по-късно тази вечер…
— Мери? — каза той — Обаждам се от магазина, „Оръжейната на Харви“. Да, за Ники. Взех пистолета, за който говорихме, няма проблем. Имаше един във витрината. После, човекът ми показа и една пушка…
..като до утре следобед се очаква да се изясни. Минимални температури тази нощ — между — 1 и 3 градуса, максимални — между 5 и 10. Вероятността валежите да продължат и през нощта…
..така че, какво ще кажеш да правим? — Хари стоеше до вратата зад него; той виждаше сянката му. — Да, зная.
…служба „информация за времето“ ви благодари за обаждането и не пропускайте Боб Рейнълдс и неговата програма „Нюзнлъс 60“ на вашия екран всяка вечер в шест от понеделник до петък с последната прогноза за времето. Дочуване.
— Зная, че не се шегуваш. Зная и, че е много… служба „Информация за времето“ ви благодари за обаждането. Прехвърчащият сняг днес следобед ще прерасне…
— Наистина ли, скъпа?
…Вероятността валежите да продължат и през нощта е 80%, като утре…
— Е, добре — той се обърна на пейката и се ухили на Хари, като завъртя в кръг палеца и показалеца на дясната си ръка. — Той е разбран. Каза, че ще гарантира за това, че Ник няма такава.
…до утре следобед. Минимални температури тази нощ…
— Обичам те, скъпа. Чао — той затвори телефона. По дяволите, Фреди, добре го направи. Наистина, Джордж. Наистина.
— Тя каза, ако реша, че си заслужава, да действам. Това и ще направя.
— Какво ще правите, ако братовчед ви изпрати „Тъндърбърд“? — усмихна се Хари.
— Ще му го върна, без да го разопаковам — отвърна той на усмивката.
Докато излизаха от стаята, Хари запита:
— С чек или кредитна карта?
— „Америкън експрес“, ако може.
— Може и още как.
Той извади картата си. На обратната й страна, върху специалната лепенка бе написано:
— „Сигурен ли сте, че патроните ще пристигнат навреме, за да мога да изпратя всичко на Фред?“
— Фред? — Хари вдигна поглед от кредитната бланка.
По лицето му се разля усмивка:
— Ник е Фред и Фред е Ник — каза той — Никълъс Фредерик Адъмс. Това с имената си е наша шега. От детинство.
— Аха — учтиво, се усмихна той, както правят хората, неразбрали чутия виц. — Бихте ли разписали тук?
Той се разписа. Хари извади друга книга изпод тезгяха, тежка и прошнурована с метална верига в горния ляв ъгъл:
— И името и адреса ви за федералните власти. Той усети как пръстите му стягат по-силно химикалката.
— Разбира се — каза той. — Погледнете ме. Никога през живота си не съм хващал пушка и вече съм в книгите им. — Той записа името и адреса си в книгата: Бартън Джордж Доусул. „Крестолън Уест“. — Те са навсякъде.
— И на колко места още биха искали да отидат — каза Хари.
— Така е. Знаете ли какво чух по новините оня ден? Искали да приемат закон, който да задължава всеки мотоциклетист да носи защитно средство за устата. Намордник, по дяволите. Кажете, може ли правителството да ми се бърка, ако поемам риска да си строша чейнето?
— Аз казвам, че не може — каза Хари и си прибра обратно книгата под тезгяха.