Но дори и това, което бе свършил зле, бе нещо ново и по свой начин вълнуващо, подобно на мисълта, че е луд, или полудява. През тези два месеца се бе обърнал изцяло към себе си и единствено там бе оставил (или повредил) нещо. Беше изследвал самия себе си и ако понякога, това, което откриваше беше банално, друг път то бе ужасно и красиво.
Мислите му се върнаха към Оливия, така. както я бе видял за последен път с надписа ЛАС ВЕГАС… ИЛИ БАСТА! вдигнат предизвикателно срещу студеното безразличие около нея. Сети се и за плаката в банката: НАПУСНЕТЕ Я. Защо не? Нищо не го задържаше вече, освен вманиаченото му съзнание. Нямаше жена, от детето му бе останал само един призрак, нямаше работа, а къщата му щеше да отиде в небитието след седмица и половина. Имаше пари в брой и кола, която свободно владееше. Защо да не се качи в нея и да замине?
Обхвана го някакъв див ентусиазъм. В съзнанието си виждаше как загася осветлението в къщата, скача във форда, отива в Лае Вегас с парите в джоба си. Намира Оливия. Казва й: Да я НАПУСНЕМ! После в Калифорния, продават колата, отлитат за южните морета. От там до Хонг Конг, от Хонг Конг — Сайгон, Бомбай, Атина, Мадрид, Париж, Лондон, Ню Йорк. После до…
Тук?
Светът бе кръгъл, това бе смъртната истина. Също като Оливия, решила да отиде в Невада и да започне наново. И да се напие и да я изнасилят още първата вечер от новия й живот, просто защото и той е като стария, а дори всъщност той е стария, само че преместен малко настрани и по-надолу, така че всеки път, когато решиш да го почнеш, да слизаш все по-дълбоко и по-дълбоко, докато да се изкачиш стане невъзможно и можеш само да затвориш вратата на гаража, да запалиш колата и да изчакаш… изчакаш…
Нощта напредваше, а мислите му се въртяха в кръг, подобно на котка, която се опитваше да захапе опашката си. Накрая той заспа на дивана и сънува Чарли.
11 януари, 1974 г.
Маглиоре му се обади в един и петнайсет следобед.
— Добре — каза той. — Ще действаме! Ти и аз. Ще ти струва девет хиляди долара. Предполагам, че това не променя решението ти.
— В брой?
— Какво искаш да кажеш, в брой? Да не си мислиш, че ще взема чек с твоето име на него?
— Добре. Извинявай.
— Утре вечер в десет часа бъди в боулинг-залата Ревъл Лейнс. Нали знаеш къде е?
— Да, на път 7. Точно след търговския център Скайвю.
— Така. На шестнайсета пътека ще има двама души със зелени ризи, на които със златно на гърба пише „Марлин авеню Файърстоун“. Отиваш при тях. Единият от тях ще ти обясни всичко, което трябва да знаеш. Това ще стане, докато играете боулинг. Ще хвърлиш четири-пет топки, после тръгваш с колата към таверната Таун лайн в града. Знаеш ли я къде е ?
— Не.
— Продължаваш на запад по Път 7. Пада се след три-четири километра от същата страна на пътя. Паркираш отзад. Моите момчета ще паркират до теб. Ще бъдат с пикап Додж Кастъм кеб. Син. Ще прехвърлят един сандък от пикапа в твоя багажник. Ти им даваш плика. Сигурно съм полудял, за да правя това с теб, знаеш ли? Трябва да съм мръднал. И ще ме тикнат заради това. Тогава ще имам достатъчно време, за да се чудя защо по дяволите го направих.
— Бих искал да поговорим следващата седмица. Лично.
— Не. В никакъв случай. Не съм ти отчето-изповедник. Не искам изобщо да те виждам повече. Нито пък да говоря с теб. Да ти кажа право, Доус, не ми се ще да чета за теб и във вестника.
— Става въпрос за една малка инвестиция.
Маглиоре замълча за момент.
— Не — каза той накрая.
— Става дума за нещо, за което — никой не може да те докосне — каза той на Маглиоре, — Искам да оставя малък попечителски фонд за някой.
— За жена ти ли?
— Не.
— Мини оттук във вторник — каза Маглиоре накрая. — Може и да се видим. А може и да ми дойде акълът.
Той затвори телефона.
Пак в дневната, той се замисли за Оливия и за живота — двете изглежда бяха неразривно свързани. Мислеше за НАПУСКАНЕТО. Мислеше и за Чарли, но вече едва си спомняше лицето му, освен като на снимка. Как бе възможно това?
Внезапно решен да действа, той отиде до телефона и отвори жълтите страници на указателя на ПЪТУВАНЕ. Набра номер. Но когато отсреща любезен женски глас каза: „Пътна агенция Арнолд, с какво можем да ви бъдем полезни?“, той затвори телефона и отстъпи крачка назад от него, разтривайки ръце като опарен.