12 януари, 1974 г.
Боулинг-залата Ревъл лейнс представляваше дълго и осветено с неон помещение, в което ехтеше смесица от музика от вградените тонколони, още музика от един джубокс, викове и разговори, звънът на машините за боулинг и най-вече гръмогласно падащите топки и кегли по време на играта.
Той отиде до масата, взе чифт бяло-червени обувки за боулинг (които служителят церемониално напръска с някакъв спрей за дезинфекция, преди да им позволи да го напуснат) и се насочи към пътека 16. Двамата мъже бяха там. Видя, че този, който се бе приготвил да хвърля, бе механикът, който бе ремонтирал ауспухово гърне при първото му посещение в „Коли втора ръка Маглиоре“. Другият, който седеше на масата, за да записва резултата, бе един от двамата телевизионни техници, които измиха дома му. Той отпиваше бира от непромокаема картонена чаша. И двамата го погледнаха, когато се насочи към тях.
— Казвам се Барт — каза той.
— Аз съм Рей — отвърна мъжът на масата. — А това момче — и той посочи с глава монтьорът, който хвърляше топката — е Алън.
Черната топка изхвърча от ръката на Алън и с грохот се търкулна по пътеката. Кегли се разхвърчаха във всички посоки, а Алън измуча недоволно. Бяха останали три несъборени. Опита се да прекара втората топка близо до десния улей и да ги събори всичките, но тя падна в него, което го накара още веднъж да изръмжи, докато машината ги събаряше назад.
— Не се лакоми, действай на сигурно — смъмри го Рей. — Аз винаги действам на сигурно. Ти да не се мислиш за Били Вело?
— Е, ако пишеше „англичанин“ на топката, можеше и да стане. За малко и да успея. Здрасти, Барт.
— Здравей.
Той се ръкува и с двамата.
— Приятно ми е — каза Алън. После се обърна, към Рей: — Дай да започнем нова игра и Барт да се включи в нея. На тази добре ме натупа.
— Ами как иначе.
— Давай, Барт, хвърляй първи — каза Алън.
Не бе играл боулинг от, може би, пет години. Избра си шесткилограмова топка, която пасваше добре на пръстите му и я изпрати моментално в левия улей. Докато я гледаше как заминава безполезно зад завесата, се почувства като идиот. При следващия удар бе по-внимателен, но топката се отклони и свали само три кегли. Рей направи страйк. Алън свали девет от първия път, а после удари и последната кегла.
В края на петия кръг резултатът беше: Рей — 89, Алън — 76, Барт — 40. Но му бе приятно да почувства как по гърба му леко изби пот и как някои негови мускули, които рядко бе имал възможността да обтегне, сега се напрягаха.
Така бе навлязъл в играта, че за момент не разбра какви ги приказва Рей, когато той каза:
— Казват му малглинит.
Той го погледна, леко смръщен на непознатата дума, после разбра. Алън бе застанал отпред, с топка вдигната над главата, съсредоточен до максимум върху двете последни кегли.
— Добре — каза той.
— На пръчки е, всяка е дълга към десет сантиментра. Имаш четирийсет пръчки. Всяка е с взривната мощ на шейсет къса динамит.
— Ъхъ — каза той и изведнъж почувства как му се гади в стомаха. Алън хвърли топката и подскочи от радост, когато свали и двете кегли.
Той бе наред, свали седем кегли от двата изстрела и седна. Рей отбеляза страйк. Алън отиде до топките, избра една и я вдигна под брадичката си, гледайки смръщено към подредените кегли. Изчака човека на пътеката вдясно да хвърли и после направи традиционната си засилка от четири крачки.
— Имаш и сто и двайсет метра фитил. Възпламенява се само с електрически ток. Ако се опиташ да го запалиш, само ще се стопи и нищо повече. Ще тряб… е, браво! Браво, Ал!
Ал бе направил страйк.
Той стана изпрати две топки в улея и седна пак на мястото си. Рей пропусна реда си.
Докато Алън се засилваше, Рей продължи:
— Ще трябва да използваш силен ток, от акумулатор. Разбра ли?
— Да — каза той. Погледна листа с резултата. Четирийсет и седем. Седем повече от годините му.
— Можеш да нарежеш фитила на парчета, да ги вържеш към един токоизточник и да взривиш всичко едновременно, схващаш ли?
— Да.
Алън отново отбеляза страйк. Като се върна при тях ужилен, Рей му каза:
— Да не ти се надява човек, два страйка. Но да знаеш, че този Бруклински страйк, дето го въртиш, е коварен. Нищо, следващата ти е в канавката.
— В задника ти ще е. Само с осем точки ме водиш. Той мина по реда си, свали шест кегли и пак седна.
Рей отбеляза страйк. След седмия кръг Рей имаше 116 точки.
Когато пак седна до него, Рей го попита:
— Искаш ли нещо да попиташ?
— Не. Може ли да тръгваме след този кръг?
— Разбира се. Но няма да е зле, ако влезеш малко във форма. Все извиваш китката си като хвърляш. Там е цялата работа.