Джани Родари
Пътническият влак
„Пътнически влак“ е оня влак,
който уж е страшен, но е благ
и — нали не може да откаже
на кантонче даже —
спира просто, дето види
керемиди.
Понякога той е съвсем закъснял,
с половин час или даже със цял
и, дявол да го вземе,
той няма време!
Но, ах, тази гаричка малка,
жалка,
самотна,
сиротна,
която тъй дълго чака
да спре и на нея влака,
а бързите влакове край нея летят
и пушат, и свирят по своя си път!
— Поспрете — тя шепне, — господин влак!
Поспрете край мене и ще тръгнете пак!
Какво толкова гоните,
нека си починат вагоните!
Най-сетне и аз като всяка спирка
имам своя началник със свирка
и пътник истински
имам и аз,
комуто иска се
да пътува с вас!
— Не мога, не мога,
имам заповед строга!
В закъснение пак съм,
трябва да наваксам. —
Тъй отвръща влакът на малката гара
и страшно пуфти и се крие във пара,
но гледай го… ето, че стана червен!…
Ето отстъпва след миг победен!…
Нали ви разправях, такъв си е той:
— Но само минута престой.
Ах, каква радост на малката гара!
Ето, изскачат от нея в превара
началникът с еполетите,
чиновникът за билетите
и важни към вагона крачат
пътникът и носачът.
И влакът пак тръгва и изгубва се пак
Трака-трак, трака-трак…
Той е пътнически влак,
външно страшен, вътре благ.