И тогава той разбра, разбра какво го бе смутило. Сестра му Памела, която бе починала преди около двадесет години. Той и Памела си приличаха много. Голяма семейна прилика. Лицето й беше малко мъжки тип, а вероятно като млад неговото лице е било малко женствено. И двамата имаха извит орлов нос, наклонени вежди, коса усмивка. Памела беше висока метър и седемдесет и два, а той метър и седемдесет и осем.
Сър Стафорд погледна жената, която му бе поднесла огледалото.
— Приличаме си, това ли искате да кажете? Но, мило момиче, не бихме могли да заблудим никой, който познава вас или мен.
— Естествено. Но нима не разбирате? Това не е и необходимо. Аз пътувам с панталон. Вие пътувахте с качулката на главата. Трябва само да отрежа косата си, да я увия във фунийка от вестник и да я изхвърля в едно от кошчетата тук. После си слагам вашето наметало с качулката, у мен са бордната ви карта, вашият паспорт и билет. И освен ако на самолета няма някой, който ви познава добре, а предполагам, че едва ли има такъв човек, защото вече щеше да ви е заговорил, аз ще мога съвсем безопасно да пътувам, представяйки се за вас. Ще показвам вашия паспорт, когато е необходимо, и ще нося наметалото и качулката така, че само носът, устата и очите ми да се виждат. Ще мога да си отида необезпокоявана, когато самолетът се приземи, защото никой няма да знае, че съм пътувала с него. Ще си изляза спокойно и ще изчезна сред тълпите от хора в Лондон.
— А аз какво ще прав? — попита сър Стафорд с лека усмивка.
— Мога да ви предложа нещо, ако имате смелостта да го приемете.
— Казвайте. Винаги с удоволствие изслушвам предложения.
— Ще станете, ще отидете да купите списание или вестник, или някакъв подарък от щанда. Ще оставите наметалото си тук, на седалката. Когато се върнете с покупките си, ще седнете някъде другаде — да кажем, на края на онази пейка отсреща. Пред вас ще има чаша, същата, която и сега е тук. В нея ще има нещо, което ще ви приспи. Ще поспите в някой тих ъгъл.
— А после?
— Ще предположат, че сте станал жертва на обир. Някой ще е прибавил малко приспивателно към бирата ви и ще е откраднал портфейла ви. Нещо такова. Вие ще кажете кой сте, ще уведомите, че паспортът и нещата ви са били откраднати. Съвсем лесно можете да докажете самоличността си.
— Вие знаете кой съм? Искам да кажа, знаете името ми?
— Все още не — отговори тя. — Още не съм видяла паспорта ви. Нямам никаква представа кой сте.
— И въпреки това твърдите, че лесно мога да докажа самоличността си.
— Имам правилна преценка за хората. Зная кой е важен и кой не е. Вие сте влиятелен човек.
— И защо мислите, че ще направя всичко това?
— Вероятно, за да спасите живота на човешко същество.
— Не е ли доста преувеличена историята ви?
— Да, много е лесно да не повярва човек в нея. Вие вярвате ли ми?
Той я погледна замислено.
— Знаете ли как говорите? Като красива шпионка от някой трилър.
— Може би. Но не съм красива.
— И не сте шпионка?
— Вероятно мога да бъда наречена и така. Притежавам определена информация, която искам да запазя. Ще трябва да ми повярвате. Това е информация, която би била ценна за вашата страна.
— Не мислите ли, че се държите малко абсурдно?
— Така е. Ако това се напише, би изглеждало абсурдно. Но толкова абсурдни неща са истина, нали?
Той я погледна отново. Толкова приличаше на Памела. Предложението й беше смешно, абсурдно, абсолютно невъзможно, а вероятно и опасно. Опасно за него. За съжаление обаче точно това го привличаше. Каква дързост да му предложи такова нещо! Какво ли би излязло от тази история? Естествено би било интересно да разбере.
— И какво ще получа аз? — попита той. — Ето това искам да зная.
Тя го погледна, обмисляйки отговора си, и каза:
— Забавление. Нещо, различно от случките от всекидневието? Средство против скуката, може би. Нямаме много време. Зависи от вас.
— А какво ще стане с вашия паспорт? Трябва ли да си купя перука, ако продават такова нещо тук? Трябва ля да се представя за жена?
— Не. Не става въпрос за размяна на ролите. Вие ще бъдете ограбен и приспан със сънотворно, но си оставате вие. Решавайте. Времето лети, да не се бавим. Трябва да се преобразя.
— Печелите — каза той. — Когато на човек му предложат нещо необичайно, той не трябва да отказва.