— Не — каза лорд Алтъмаунт. — Не, не искам да чакам. Въпросът, по който сме дошли, е доста спешен, така че бихте ли ни завели при него — доколкото разбрах, той ни очаква.
— Да, очаква ви — каза Лиза Нойман.
Тя ги поведе нагоре по някакви стълби по един коридор и отвори вратата на неголяма стая. Стените бяха покрити с тапети, отгоре ги гледаха главите на елени — някога мястото е било ловна хижа. Обзавеждането и подредбата бяха съвсем малко променени. В единия край на стаята имаше голям грамофон.
Високият мъж седеше на един стол до огъня. Главата му, а също и лявата му ръка леко трепереха. Кожата на лицето му бе увиснала на една страна. Без да говори със заобикалки, човек би могъл да го опише само по един начин — като човешка развалина. Човек, който някога е бил висок, здрав, силен. Имаше изящно чело, хлътнали очи и ъгловата, волева брадичка. Очите под гъстите вежди бяха умни. Той каза нещо. Гласът му не беше слаб, издаваше доста ясни, но невинаги разпознаваеми звуци. Беше загубил способността си да говори само частично — все още можеха да го разбират.
Лиза Нойман отиде и застана до него, следейки устните му, за да може да превежда думите му, ако бе необходимо.
— Професор Шорам ви посреща с добре дошли. Той много се радва да ви види тук, лорд Алтъмаунт, полковник Мънроу, сър Джеймс Клийк, мистър Робинсън и мистър Хоршам. Той би искал да ви каже, че чува доста добре. Ще може да чуе всичко, което му говорите. Ако има някакви трудности, аз мога да помагам. Това, което иска да ви каже, ще може да ви предаде чрез мен. Ако прекалено много се умори да говори ясно, аз разбирам по устните му, а освен това ние общуваме съвършено чрез знаци, ако възникне някаква трудност.
— Ще се опитам да не ви губя времето и да ви уморя колкото може по-малко, професор Шорам — каза полковник Мънроу.
Мъжът на стола кимна с глава в знак, че е чул.
— Има въпроси, които мога да задам на мис Нойман.
Ръката на Шорам се вдигна едва забележимо към жената, застанала до него. Устните му произнесоха нещо, отново не съвсем разбираемо за тях, но тя бързо преведе.
— Той казва, че разчита на мен да предам всичко, което вие искате да кажете на него или той на вас.
— Мисля, че вече сте получили писмо от мен — каза полковник Мънроу.
— Така е — отговори мис Нойман. — Професор Шорам получи писмото ви и знае съдържанието му.
Една болнична сестра открехна съвсем леко вратата, но не влезе. Тя каза с тих шепот:
— Трябва ли да донеса или да направя нещо, мис Нойман? За някого от гостите или за професор Шорам?
— Не, мисля, че не. Благодаря ви, мис Елис. Но ще се радвам, ако останете във вашата всекидневна от другата страна на коридора, в случай че имаме нужда от вас.
— Естествено… разбирам.
Тя си отиде, затваряйки тихо вратата.
— Не искаме да губим време — каза полковник Мънроу. — Без съмнение професор Шорам е запознат с последните събития.
— Напълно — потвърди мис Нойман. — Дотолкова, доколкото се интересува.
— Продължава ли да се интересува от постиженията на науката и такива неща?
Главата на Робърт Шорам се раздвижи бавно от едната на другата страна. Той самият им отговори.
— Вече съм приключил.
— Но в общи линии сте запознат със състоянието, в което е светът? Успехът на това, което наричат Революция на младежта. Завземането на властта от напълно въоръжени младежки сили.
Мис Нойман каза:
— Той е напълно запознат е всичко, което става — в политическия смисъл искам да кажа.
— Днес светът се е отдал на насилието, болката, революционните догми, една странна и невероятна философия на управление от анархистично малцинство.
По изпитото лице премина лек израз на нетърпение.
— Той знае всичко това — проговори неочаквано мистър Робинсън. — Не е нужно да се повтарят всички тези неща отново. Той е човек, който знае всичко. — После се обърна към професор Шорам: — Помните ли адмирал Блънт?
Главата отново кимна. На изкривените устни се появи нещо като усмивка.
— Адмирал Блънт помни, че сте работил върху някакъв проект — мисля, че наричате тези неща проекти? „Проект Бенво“.
Те видяха как в очите му се появи някаква тревога.
— „Проект Бенво“ — каза мис Нойман. Връщате се много назад, мистър Робинсън, щом си спомняте за него.