— Това беше ваш проект, нали? — попита мистър Робинсън.
— Да, негов беше — мис Нойман сега говореше от негово име по-лесно, като нещо съвсем естествено.
— Не можем да използваме ядрено оръжие, не можем да използваме експлозиви, химическо оръжие, или газ, но бихме могли да използваме вашия „Проект Бенво“.
Настъпи тишина. Никой не проговаряше. След малко от устните на професор Шорам отново се чуха ясните, но изкривени звуци.
— Той казва, че разбира се „Бенво“ би могъл да се използва успешно при създалите се обстоятелства…
Мъжът на стола се бе обърнал към нея и й говореше нещо.
— Той иска да ви обясни — каза мис Нойман. — „Проект Б“, по-късно наречен „Проект Бенво“, е нещо, върху което е работил много години, но накрая го е изоставил по свои лични причини.
— Защото не е успял да осъществи проекта си?
— Не, не че не е успял — каза Лиза Нойман. — Не е това. Аз работих с него по този проект. Той го изостави по определени причини, но не се е провалил. Той успя. Той беше на правилна следа, разви идеята си, направи изпитания в различни лабораторни условия и успя.
Тя се обърна отново към професор Шорам, направи няколко движения с ръка, докосвайки устните, ухото и отново устните в някакъв странен език на жестовете.
— Питам дали иска да ви обясня какво точно представлява „Бенво“.
— Ние бихме искали да ни обясните.
— А той иска да знае как сте разбрали за него.
— Разбрахме за него от една ваша стара приятелка, професор Шорам — каза полковник Мънроу. — Не от адмирал Блънт, той не можа да си спомни много, а от един друг човек, на когото някога сте говорили за него — лейди Матилда Клекхийтън.
Мис Нойман отново се обърна към него, за да проследи устните му. Тя се усмихна леко.
— Той казва, че е мислел Матилда за мъртва от години.
— Тя е съвсем жива. Тя е тази, която поиска да узнаем за откритието на професор Шорам.
— Професор Шорам ще ви каже основното от това, което искате да знаете, въпреки че трябва да ви предупреди, че тази информация ще ви бъде напълно безполезна. Всички записки, формули, бележки и доказателства за откритието бяха унищожени. Но тъй като единственият начин да се отговори на въпросите ви е да разберете в основни линии какво представляваше „Бенво“, аз доста точно мога да ви кажа какво съдържаше той. Знаете начините на използване и целите на сълзотворния газ, с който полицията контролира разбунтували се тълпи, бурни демонстрации и така нататък. Той причинява пристъп на плач, болезнени сълзи и възпаление на синусите.
— И това е нещо от този род?
— Не, изобщо не е нещо от този род, но може да се използва за същите цели. На учените им хрумна, че може да се променят не само основните реакции и чувства на човека, но също и умствените му способности. Можете да промените характера на човека. Характерните качества на афродизиака са добре известни. Те водят до състояние на сексуална възбуда, съществуват различни лекарства или газове, дори и операции на жлезите — всяко от тях може да доведе до промяна в мозъчната жизненост, увеличена енергия както при промяна в щитовидната жлеза. Професор Шорам иска да ви каже, че има определен процес, сега няма да ви обяснява дали е свързан с жлезите или е газ, който може да бъде произведен, но има нещо, което може да промени човека и неговото отношение към живота — неговата реакция към хората и към живота въобще. Той може да е в състояние на бяс, водещ към убийство, може да е патологично склонен към насилие и все пак под влиянието на „Проекта Бенво“ се превръща в нещо или по-скоро в някой съвсем различен. Става — има само една дума за това според мен, която се съдържа в името му — става благосклонен. Иска да е полезен на другите. Излъчва доброта. Ужасява се от възможността да причини болка или да прояви насилие. „Бенво“ може да бъде пуснат над големи области и да повлияе на хиляди хора, в случай че се произведе в достатъчно големи количества и се разпространи успешно.
— Каква е продължителността на действието му? — попита полковник Мънроу. — Двадесет и четири часа? Повече?
— Вие не разбирате — каза мис Нойман. — Това е постоянно.
— Постоянно? Променяте природата на човека, променяте един компонент, физически компонент, разбира се, от неговата същност и това води до постоянна промяна в природата му. И не може да се върне назад? Не можете да го направите отново такъв, какъвто е бил? Промяната трябва да се приеме като постоянна?