— Да. Първоначално това вероятно беше откритие интересно за медицината, но професор Шорам го виждаше като възпиращо средство, което може да се използва в случай на война, на масови бунтове, метежи революции, анархия. Той не гледаше на него само от медицинска гледна точка. То не прави хората щастливи, а само поражда у тях силно желание другите да са щастливи. Това е нещо, както казва той, което всеки чувства в живота си в един или друг момент. Те имат силното желание да направят един човек или много хора доволни, щастливи, здрави, всички тези неща. И тъй като хората могат да изпитват такива чувства, ние решихме, че има компонент, който контролира това желание в тях и ако веднъж този компонент се задейства, това може да продължи вечно.
— Прекрасно — каза мистър Робинсън.
Той говореше по-скоро замислен, отколкото ентусиазирано.
— Прекрасно. Какво откритие. Какво нещо, което да се задейства, ако… но защо?
Главата, облегната на стола, се обърна бавно към мистър Робинсън. Мис Нойман предаде:
— Той казва, че вие разбирате по-добре от другите.
— Но това е отговорът — извика Джеймс Клийк. — Точният отговор. Това е прекрасно.
Лицето му бе ентусиазирано и развълнувано. Мис Нойман клатеше глава:
— „Проектът Бенво“ не се продава и не се подарява. Той беше изоставен.
— Нима ни казвате, че отговорът е не? — попита полковник Мънроу невярващо.
— Да. Професор Шорам казва, че отговорът е не. Той реши, че това е против… — тя се спря за момент и погледна към човека на стола. Той направи леко движение с глава, с едната си ръка и от устата му излязоха няколко гърлени звуци. Тя изчака и после продължи: — Той самият ще ви каже, че се страхуваше. Страхуваше се от това, което науката е извършила в момента си на тържество. Нещата, които е изобретила и опознала, които е открила и дала на света. Чудотворните лекарства, които невинаги са били чудотворни, пеницилинът, който е спасил живота на хора и е отнел живота на хора, сърдечните трансплантации, които донесоха обезверяването и разочарованието от неочакваната смърт. Той е живял във времето, когато е бил разбит атомът — нови оръжия, които убиват. Трагедиите на радиоактивността, замърсяването, до което доведоха новите индустриални открития. Страхува се от всичко, което науката би могла да направи, ако се използва безразборно.
— Но това е нещо полезно. Ще бъде от полза за всички — извика Мънроу.
— Както са били и много други неща. Винаги са ги приветствали като изключително полезни за човечеството, като велики чудеса. А след това идват страничните ефекти и още по-лошо — фактът, че понякога вместо полза, нанасят вреда. Ето защо той реши да се откаже. Той казва — тя започна да чете от един лист, който държеше, а от своя стол той закима с глава, съгласявайки се с нея: „Доволен съм, че постигнах това, което си бях поставил за цел, че направих своето откритие. Но реших да не го публикувам. То трябва да бъде унищожено. И беше унищожено. И отговорът ми към вас е не. Няма благосклонност по желание. Някога можеше и да има, но сега всички формули, ноу-хау, бележките ми и информацията за необходимите действия ги няма — изгорени са и са превърнати в пепел. Аз унищожих интелектуалната си рожба.“
Робърт Шорам се мъчеше да каже нещо с хриплив и неясен глас:
— Унищожих интелектуалната си рожба и никой на света не знае как съм стигнал до нея. Имаше един човек, който ми помагаше, но той е мъртъв. Умря от туберкулоза, една година след като постигнахме успеха си. Трябва да си вървите. Не мога да ви помогна.
— Но тези ваши знания означават, че можете да спасите света!
Човекът на стола издаде странен звук. Беше смях. Смехът на осакатен човек.
— Да спася света! Да спася света! Каква фраза! Нали това мислят, че правят вашите младежи! Те вървят напред с насилие и омраза, за да спасят света. Но не знаят как! Ще трябва да го направят_ сами_, със собствените си сърца, със собствените си умове. Не можем да им дадем изкуствен начин да го направят. Не. Изкуствена доброта? Изкуствена милост? Нищо подобно. Не би била_ истинска. _Не би означавала нищо. Би била срещу природата. — Той изрече бавно: — Срещу Бога.
Последните две думи дойдоха неочаквано, ясно изречени.
Той огледа слушателите си. Сякаш ги молеше да го разберат, а в същото време не се надяваше истински на това.
— Имах право да унищожа всичко, което бях създал…