— Ако не му сложа това веднага, ще бъде твърде късно. — Той бе хванал ръката на лорд Алтъмаунт, навиваше ръкава му, стиснал плътта му, и спринцовката бе готова.
Но още някой се раздвижи. Хоршам прекоси стаята, блъскайки полковник Мънроу настрана. Ръката му се сключи около ръката на Джеймс Клийк, докато изтръгваше от него спринцовката. Клийк се бореше, но Хоршам бе прекалено силен за него. А и Мънроу вече бе там.
— Значи ти си бил, Джеймс Клийк — каза той. — Ти си бил предателят, верният ученик, който не е бил верен ученик.
Мис Нойман бе изтичала до вратата — беше я отворила и викаше.
— Сестра! Елате бързо. Елате.
Сестрата се появи. Тя хвърли бърз поглед на професор Шорам, но той махна с ръка и посочи към другата страна на стаята, където Хоршам и Мънроу все още държаха борещия се Клийк. Тя бръкна в джоба на престилката си.
Шорам изрече, заеквайки:
— Алтъмаунт. Сърдечен удар.
— Сърдечен удар, друг път — изрева Мънроу. — Това е опит за убийство. — Той замълча. — Дръжте младежа — каза той на Хоршам и с един скок се озова в другия край на стаята. — Мисис Кортман? Откога сте медицинска сестра? Бяхме ви загубили, след като се измъкнахте в Балтимор.
Мили Джийн все още ровеше в джоба си. Когато извади ръката си, в нея имаше малък автоматичен пистолет. Тя погледна към Шорам, но Мънроу й попречи, а Лиза Нойман стоеше пред стола на професора.
Джеймс Клийк изрева:
— Алтъмаунт, Хуанита… бързо… стреляй в Алтъмаунт.
Тя вдигна бързо ръка и стреля.
Джеймс Клийк каза:
— Дяволски добър изстрел!
Лорд Алтъмаунт бе получил класическо образование. Той промълви тихо, гледайки Джеймс Клийк:
— Джейми? И ти ли, Бруте? — и се строполи на стола си.
Доктор Маккалъх се огледа наоколо, без да знае какво да каже или да направи по-нататък. Вечерта беше едно доста необикновено изживяване за него.
Лиза Нойман се приближи и постави до него една чаша.
— Горещ пунш — каза тя.
— Винаги съм знаел, че жени като вас се срещат една на хиляда, Лиза — отбеляза той с одобрение. — Трябва да кажа, че бих искал да разбера какво е всичко това, но доколкото схващам, става въпрос за едно от онези тайнствени неща, за които нищо няма да науча.
— Професорът — той е добре, нали?
— Професорът? — той погледна добродушно разтревоженото й лице. — Той е добре. Ако ме питате, това му се е отразило много добре.
— Мислех, че може би шокът…
— Съвсем добре съм — каза Шорам. — Това, което ми трябваше, беше шоково лечение. Чувствам се — как да се изразя — отново жив. — Той изглеждаше удивен.
Маккалъх каза на Лиза:
— Забелязвате ли колко по-силен е гласът му? В случаи като неговия, истинският враг е апатията — нужно му е отново да работи — стимулът на умствената работа. Музиката е нещо хубаво — тя го успокояваше и му позволяваше да се наслаждава на живота до известна степен. Но той е човек с голям интелектуален потенциал и му липсва работата, която е била смисълът на живота му. Ако можете, накарайте го да работи отново.
Той поклати окуражаващо глава, когато тя го погледна със съмнение.
— Мисля, че ви дължим обяснение за това, което се случи тази вечер, доктор Маккалъх — каза полковник Мънроу — въпреки предположението ви, че силните на деня ще искат да потулят всичко. Смъртта на лорд Алтъмаунт… — той се поколеба.
— Всъщност куршумът не го е убил — каза докторът. — Смъртта му се дължи на шока. Спринцовката е щяла да свърши добра работа — стрихнин. Младият човек…
— Взех я от него точно навреме — каза Хоршам.
— През цялото време е бил змия в пазвата? — попита докторът.
— Да — ползвал се е с доверие и обич повече от седем години. Син е на един от най-старите приятели на лорд Алтъмаунт…
— Случва се. А дамата… доколкото разбирам също е замесена.
— Да. Получила е работата тук с фалшиви документи. Полицията я търси за убийство.
— Убийство?
— Да. Убила е съпруга си, Сам Кортман, американския посланик. Застреляла го е на стълбите на посолството, а след това разказала една измислена история за маскирани младежи, които го нападнали.
— Какво е имала против него? Нещо политическо или лично?
— Предполагаме, че е разбрал за някои неща от дейността й.