— Бих казал, че е подозирал изневяра, а вместо това се натъкнал на стършелово гнездо от шпионаж и конспирации, като всичко било ръководено от жена му. Не знаел точно какво да прави. Приятен човек, но малко бавно мислещ — а тя имала здравия разум да действа бързо. Каква скръб демонстрира на погребалната церемония.
— Мемориал42 — каза професор Шорам.
Малко стреснати, всички се обърнаха да го погледнат.
— Трудна дума, мемориал, но наистина имам предвид това. Лиза, ние с теб трябва отново да започнем работа.
— Но, Робърт…
— Аз отново съм жив. Попитай доктора дали трябва да си почивам.
Лиза погледна въпросително доктор Маккалъх.
— Ако го направите, ще съкратите живота си и отново ще потънете в апатия…
— Ето — каза Шорам. — Мо-мода — последна мода в медицината. Да накарат всички, дори да са… на… прага на смъртта… да продължат да работят.
Доктор Маккалъх се засмя и стана.
— Не сте много далече от истината. Ще ви изпратя някои лекарства, които ще ви помогнат.
— Няма да ги вземам.
— Ще ги вземате.
На вратата докторът се спря:
— Просто съм любопитен — как успяхте да повикате полицията толкова бързо?
— Командирът на ескадрилата Андрюс се бе погрижил за всичко — каза полковник Мънроу. — Пристигна на момента. Знаехме, че жената е някъде наоколо, но нямахме представа, че вече е в къщата.
— Е, аз ще тръгвам. Вярно ли е всичко, което ми разказахте? Имам чувството, че всеки момент ще се събудя, след като съм заспал, четейки последния трилър. Шпиони, убийци, предатели, шпионаж, учени…
Той излезе.
Настъпи мълчание.
Професор Шорам изрече бавно и внимателно:
— Отново на работа…
Лиза каза онова, което жените винаги казват:
— Робърт, трябва да бъдеш предпазлив…
— Не… не предпазлив. Може би нямам много време.
Той повтори:
— Мемориал…
— Какво искаш да кажеш? Повтаряш го отново.
— Мемориал? Да. На Едуард. Негов мемориал. Винаги съм мислил, че има лице на мъченик.
Шорам изглеждаше потънал в мисли.
— Бих искал да се свържа с Готлиб. Може да е мъртъв. Добре се работи с него. С него и с теб, Лиза. Вземи нещата от банката…
— Професор Готлиб е жив — във фондацията „Бейкър“, Остин, Тексас — каза мистър Робинсън.
— Какво ще правиш? — попита Лиза.
— „Бенво“, разбира се! Мемориал на Едуард Алтъмаунт. Той умря за него, нали? Никой не трябва да умира напразно.
Епилог
Сър Стафорд Най преписваше телеграмата за трети път.
ZP 354ХВ 91 DEP S.Y.
УРЕДИХ БРАЧНАТА ЦЕРЕМОНИЯ ДА СЕ ИЗВЪРШИ В ЧЕТВЪРТЪК СЛЕДВАЩАТА СЕДМИЦА В СЕЙНТ КРИСТОФЪР ЪВ ВЕЙЛ ЛОУЪР СТОНТЪН 14.30 ТОЧКА ОБИКНОВЕНА АНГЛИКАНСКА ЦЪРКВА АКО Е НЕОБХОДИМО РИМОКАТОЛИЧЕСКА ИЛИ ГРЪЦКА ОРТОДОКСАЛНА МОЛЯ СЪОБЩИ ИНСТРУКЦИИ ТОЧКА КЪДЕ СИ И КАКВО ИМЕ ИСКАШ ДА ИЗПОЛЗВАШ ЗА БРАЧНАТА ЦЕРЕМОНИЯ ТОЧКА МОЯ НЕПОСЛУШНА ПЕТГОДИШНА ПЛЕМЕННИЦА МНОГО СВОЕНРАВНА ИСКА ДА БЪДЕ ШАФЕРКА ВСЪЩНОСТ ДОСТА СЛАДКА КАЗВА СЕ СИБИЛ ТОЧКА МЕДЕН МЕСЕЦ В АНГЛИЯ ЗАЩОТО СПОРЕД МЕН НАПОСЛЕДЪК ПЪТУВАХМЕ ДОСТАТЪЧНО ТОЧКА ПОДПИС ПЪТНИК ЗА ФРАНКФУРТ
ДО СТАФОРД НАЙ BXY 42698
ПРИЕМАМ СИБИЛ ЗА ШАФЕРКА ПРЕДЛАГАМ ЛЕЛЯ МАТИЛДА ЗА СВЕКЪРВА ТОЧКА ПРИЕМАМ СЪЩО ПРЕДЛОЖЕНИЕТО ЗА ЖЕНИТБА ВЪПРЕКИ ЧЕ НЕ Е НАПРАВЕНО ОФИЦИАЛНО ТОЧКА АНГЛИКАНСКА ЦЪРКВА ПРИЕМЛИВА СЪЩО МЕДЕНИЯТ МЕСЕЦ ТОЧКА НАСТОЯВАМ ПАНДА СЪЩО ДА ПРИСЪСТВА ТОЧКА НЯМА СМИСЪЛ ДА КАЗВАМ КЪДЕ СЪМ ЗАЩОТО НЯМА ДА БЪДА ТУК КОГАТО ПОЛУЧИШ СЪОБЩЕНИЕТО ТОЧКА ПОДПИС МЕРИ АН
— Добре ли изглеждам? — попита сър Стафорд Най нервно, извивайки глава, за да се погледне в огледалото.
Той пробваше за последен път сватбения си костюм.
— Не по-зле от всеки друг младоженец — каза лейди Матилда. — Младоженците винаги са нервни. Не като булките, които обикновено имат доста натрапливо тържествуващ вид.
— Представи си, че тя не дойде?
— Ще дойде…
— Чувствам се… чувствам се… стомахът ми не е наред.
— Това е, защото си взе повторно от pate de fois gras43. Просто нервничиш като всеки младоженец. Не се притеснявай толкова много, Стафи. Ще се оправиш до довечера — искам да кажа ще се оправиш, докато стигнем до църквата…
42
Паметен, извършен в памет на паметник (англ.). В съчетание с думата „церемония“ означава „погребален“. — Б.р.