— Това ми напомни…
— Не си забравил да купиш пръстена, нали?
— Не, не, просто забравих да ти кажа, че имам подарък за теб, лельо Матилда.
— Много мило от твоя страна, момчето ми.
— Ти каза, че органистът си е отишъл…
— Да, благодаря на Бога.
— Довел съм ти нов органист.
— Наистина Стафи, каква невероятна идея! Къде го намери?
— В Бавария — пее като ангел…
— Не ни трябва да пее. Ще трябва да свири на органа.
— Може да прави и това — много талантлив музикант е.
— Защо иска да напусне Бавария и да дойде в Англия?
— Майка му умря.
— О, Боже, същото се случи и на нашия органист. Майките на органистите изглежда са много болнави. Ще има ли нужда от майчински грижи! Аз не съм много добра в това.
— Смея да кажа, че е достатъчно да се грижиш за него като баба или прабаба.
Вратата внезапно се отвори и едно дете като ангелче, облечено в розова пижама, осеяна с розови пъпки, влезе драматично в стаята и каза със сладък глас като човек, който очаква да го приемат възторжено:
— Аз съм.
— Сибил, защо не си в леглото?
— В детската стая не е много приятно…
— Това значи, че си била непослушно момиче и Нани не е доволна от тебе. Какво си направила?
Сибил погледна към тавана и започна да се кикоти.
— Беше една гъсеница — мъхеста. Сложих я върху нея и тя отиде ето тук.
Пръстът на Сибил посочи едно място в средата на гръдния й кош, което на езика на шивачите се нарича „цепка на бюста“.
— Не се учудвам, че Нани се е ядосала… хм — каза лейди Матилда.
В този момент влезе Нани, каза, че мис Сибил е превъзбудена, отказва да си каже молитвите и не иска да си ляга.
Сибил изпълзя до лейди Матилда.
— Искам да си кажа молитвите с теб, Тилда…
— Много добре, но след това веднага трябва да си легнеш.
— О, да, Тилда.
Сибил коленичи, сключи ръце и започна да издава различни странни звуци, които изглежда бяха необходимо встъпление, преди да се обърне към Всемогъщия с молитва. Тя въздишаше, пъшкаше, сумтеше, накрая, изпръхтя и започна:
— Моля те, Господи, благослови татко и мама в Сингапур и Леля Тилда и чичо Стафи, и Ейми, и готвачката, и Елън, и Томас и всички кучета и моето пони Гризъл, и Маргарет и Даяна, най-добрите ми приятелки, и Джоан, най-новата ми приятелка, и ме направи добро момиче в името на Исус, Амин. И моля те, Господи, направи Нани добра.
Сибил се изправи, размени погледи с Нани с увереността на човек, удържал победа, каза лека нощ и изчезна.
— Сигурно някой й е казал за „Бенво“ — каза лейди Матилда. — Между другото, Стафи, кой ще ти бъде шафер?
— Съвсем забравих за това… Трябва ли да имам шафер?
— Обикновено така се прави.
Сър Стафорд Най взе едно малко пухкаво животинче.
— Панда ще ми бъде шафер. Сибил ще е доволна, Мери Ан ще е доволна. А и защо не? Панда е в цялата история от началото — още от Франкфурт…