Артър Кларк
Пътувайте по телеграфа!
Вие, хора, нямате престава за неприятностите и изпитанията, които трябваше да издържим преди да усъвършенстваме радиопредавателя. Но това съвсем не означава, че е вече напълно съвършен. Най-голямата трудност, както е било с телевизията преди тридесет години, бе подобрението на яснотата. Този малък проблем ни коства почти пет години. Както сте виждали в Научния музей, първият пренесен от нас предмет бе дървен куб, който не бе монолитен, а се се състоеше от милиони малки сфери. На практика той приличаше по плътност на едно от най-ранните телевизионни изображения, защото вместо да се справи с предмета молекула по молекула или още по-добре електрон по електрон, нашите скенери го поемаха на малки късчета.
За някои неща това нямаше значение, но ако искахме да пренасяме произведения на изкуството, да не говорим за човешки същества, трябваше значително да подобрим процеса. Успяхме да го сторим посредством използването на скенери на делта-лъчи навсякъде около нашия обект — отгоре, отдолу, отляво, отдясно, отпред и отзад. Мога да ви кажа, че синхронизирането на всичките шест скенера беше чудесна игра, а когато бе постигнато, ние открихме, че предадените елементи бяха ултрамикроскопични по размер, което бе достатъчно добро за повечето цели.
После, когато биолозите от 37-я етаж не гледаха, взехме от тях за временно ползване едно морско свинче и го изпратихме през апаратурата. То премина в отлично състояние с изключение на факта, че бе умряло. И така, трябваше да го върнем на неговите собственици с вежливата молба за аутопсия. Те отначало се ядосаха малко и казаха, че нещастното създание е било заразено с единствения екземпляр от някакви микроби, за което бяха изразходвали месеци, за отглеждането им. Фактически бяха така ядосани, че равнодушно отказаха на нашата молба.
Такова непокорство от страна на обикновени биолози беше разбира се възмутително и ние умишлено генерирахме в тяхната лаборатория високочестотно поле и в продължение на няколко минути предизвикахме треска у всички тях. Резултатите от аутопсията дойдоха до половин час. Преценката гласеше, че създанието е било в отлично състояние, но е умряло от шок. Препоръката беше, че ако искаме да извършим експеримента отново, трябва да вържем очите на нашата жертва. Беше ни съобщено също, че на 37-я етаж е монтирана брава с шифър, за да бъде защитен от грабителските походи на механици-клептоманиаци, които ставали само за миячи на коли в гараж. Не можехме да оставим това безнаказано, така че незабавно облъчихме бравата с X-лъчи и за техен пълен ужас им казахме каква е ключовата дума.
За всеки е най-добре да бъде в нашите редици, така винаги ще може да прави с другите хора каквото си поиска. Химиците от по-горния етаж бяха единствените ни сериозни съперници, но ние обикновено излизахме победители. Да, спомням си това време, когато пъхнаха някакво гадно химическо вещество в нашата лаборатория през дупка в тавана. Цял месец трябваше да работим с дихателни апарати, но по-късно се реванширахме. Всяка нощ след напускане на персонала изпращахме в лабораторията им доза слаби космически лъчи и съсирвахме всички техни хубави утайки, докато една вечер не остана след работа старият професор Хъдсън, когото за малко не уморихме. Но да се върна към моя разказ…
Получихме друго морско свинче, упоихме го с хлороформ и го изпратихме през предавателя. За наша радост то остана живо. Незабавно го убихме и препарирахме за доброто на идните поколения. Можете да го видите в музея заедно с останалата наша апаратура.
Но поискахме ли да сложим началото на пътнически услуги, това изобщо не се получаваше. Твърде много приличаше на операция, за да задоволи повечето хора. Обаче чрез намаляване на времето за транспортиране до една десетохилядна от секундата и следователно намаляване на шока успяхме да изпратим напълно невредимо още едно морско свинче. Него също препарирахме.
Очевидно бе дошло време да опита апаратурата и някой от нас, но когато установихме каква загуба за човечеството би било това при евентуална грешка, ние открихме подходяща жертва в лицето на професор Кингстън, който преподаваше гръцки или някаква глупост на 197-я етаж. Подмамихме го до предавателя с копие на Хомър1, включихме полето и от врявата в приемателя разбрахме, че е пристигнал благополучно и без да загуби никоя от своите способности. Бихме го препарирали и него, но това не можеше да се уреди.
След като минахме всички по реда си, открихме, че преживяването е съвсем безболезнено и решихме да изнесем устройството на пазара. Очаквам, че си спомняте вълнението, което цареше при първата демонстрация на нашата малка играчка пред пресата. Разбира се употребихме дяволски много труд, за да убедим вестникарите, че това не е фалшификация, но те не ни повярваха истински, докато сами не преминаха през предавателя. Ние, все пак, отказахме на лорд Роскасъл, който би гръмнал бушоните, дори да можехме да го напъхаме в предавателя.