Тази демонстрация ни направи такава реклама, че нямахме изобщо никакви проблеми с основаването на компания. Сбогувахме се с Изследователската фондация, казахме на учените, оставащите в нея, че може би някой ден ще им върнем за злото е добро, като им изпратим няколко милиона и започнахме да проектираме нашите първи търговски предаватели и приематели.
Първото бюро бе открито на 10 май 1962 година. Макар официалната церемонията се състоя в Лондон, при парижкия приемател бяха се събрали огромни тълпи, за да наблюдават пристигането на първите пътници и вероятно надяващи се, че няма да пристигнат. Сред одобрителните викове на хилядите събрали се, министър-председателя натисна един бутон (който не бе свързан с нищо), главният инженер натисна един включвател (който бе свързан) и огромният Юниън Джек избледня от погледа, за да се появи в Париж по-скоро за досада на някои патриотично настроени французи. След това потокът от пътници започна да преминава по линията с такава скорост, че митническите служители останаха безпомощни. Пътническото бюро бе велик и мигновен успех, тъй като взимахме такса само две лири на човек. Сметнахме тази такса за твърде умерена, защото изразходваното електричество струваше една стотна от едно пени.
Не след дълго ние имахме пътнически бюра до всички големи градове в Европа. По кабел, а не по радиото. Една телеграфна система бе по-безопасна, макар да беше ужасно трудно да се полагат под Канала полиаксиални кабели, струващи £500 на миля. Тогава, съвместно с Пощенската служба, започнахме да развиваме вътрешни услуги между големите градове. Може би си спомняте нашите реклами „Пътувайте по телефона“ и „По-бързо е по телеграфа“, които се чуваха навсякъде през 1963 г. Скоро практически всеки ползваше нашите вериги и ние се справяхме с хиляди тона товари на ден.
Естествено имаше и инциденти, но можехме да подчертаем, че бяхме направили нещо, което никое Министерство на транспорта не бе правило досега. Намалихме катастрофите по пътищата само на десет хиляди на година. На всеки шест милиона пътници загубвахме един клиент, което беше съвсем добре, дори като начало, въпреки че сегашните данни показват подобрение. Някои от станалите злополуки бяха наистина твърде странни и на практика имаше съвсем малко случаи, които все още не бяха обяснени на близките или на застрахователните компании.
Едно общо оплакване беше заземяване по линията. Когато това се случеше, нашият нещастен пътник просто се разтваряше в нищото. Допускам, че неговите или нейните молекули се разпределяха равномерно по цялата земя. Спомням си един особено ужасен инцидент, когато апаратурата аварира по средата на едно предаване. Можете да се досетите за резултата… Може би още по-лошо се получаваше при пресичането на две линии, когато токовете се смесваха. Разбира се не всички инциденти бяха така лоши като тези. Понякога, поради високо съпротивление във веригата пътникът можеше да загуби при преминаването си до около пет стоуна2, което обикновено ни струваше около £1000 и достатъчно безплатна храна за възстановяване на загубеното тегло. За щастие скоро бяхме в състояние да правим пари от тази работа, защото идваха дебели хора, които искаха да отслабнат. Ние направихме специален апарат, който предаваше масивни важни дами по съпротивителните намотки и ги събираше отново в мястото, откъдето бяха тръгнали минус причината за безпокойството. „Толкова е бързо, мила, и е съвсем безболезнено! Сигурен съм, че те ще могат да отнемат за нула време тези 150 фунта3, от които искаш да се отървеш! Или бяха 200?“
Имахме също много неприятности от интерференция и индукция. Вие разбирате, че нашата апаратура събираше различни електрически смущения и ги добавяше към предаваните обекти. В резултат на това много хора пристигаха с вид, който не приличаше на нищо на Земята и приличаше твърде малко на нещо на Марс или Венера. Грешките обикновено можеха да бъдат оправени с пластична операция, но някои неща трябва да се видят, за да им повярва човек.
За щастие сега, когато използваме за пренасянето микролъчи, тези трудности са в голяма степен преодоляни, макар от време на време да продължават да се случват инциденти. Надявам се, че си спомняте големия съдебен процес, който имахме миналата година с телевизионната звезда Лита Кордова. Тя предяви иск от нас за щети на стойност £1 000 000 за загуба на красота. Твърдеше, че едно от очите й се преместило по време на предаването, но аз самият не видях никаква разлика, нито пък можаха да я забележат съдебните заседатели, които имаха достатъчна възможност за това. Тя изпадна в истерия в съда, когато нашия главен електротехник заяви безцеремонно, за ужас на адвокатите и от двете страни, че ако по време на предаването наистина е имало някаква повреда, госпожица Кордова не би могла да се познае в огледалото, подадено й от някоя жестока личност.