Малин Щолц стоеше пред готварската печка. Беше гладна. Отдавна не бе яла и спа неспокойно. Освен това забрави да купи яйца, макар че си беше направила списък предишния ден. Малин Щолц умееше да се преструва. Умееше да бъде някой друг. Докато беше някой друг, всичко бе наред. Не е трудно да си намериш работа, стига само да не си себе си. Пак влезе в банята, но не знаеше защо, затова се върна в кухнята и отвори хладилника. Часовникът до прозореца показваше осем. Днес не беше на работа и това беше добре, защото не спа спокойно.
Малин Щолц реши да се облече и да отиде на пазар. Не е трудно да се пазарува, стига само да си намериш дрехите. Магазинът отваряше рано. Лесно е да купиш яйца, само не бива да забравяш да ги сложиш в кошницата, да платиш за тях и да ги вземеш с торбичката. Малин Щолц влезе в спалнята, за да се облече, но когато отвори вратата, гардеробът се оказа пълен с млечни продукти. Мляко, масло, сметана. Тя я затвори и установи, че е в магазина. Миришеше на кисело. Беше много рано и хората не си бяха доспали, затова миришеше така. Малин Щолц сънува ангел, който ѝ каза, че не е нужно да остава на земята, но сега бе в магазина и трябваше да купи яйца, защото беше гладна. Не всички дни бяха толкова лоши. Имаше неща, които можеше да направи, за да си помогне. Да бъде някой друг, тогава ѝ олекваше. Когато беше себе си, не се чувстваше особено добре, но сега се налагаше да бъде себе си, защото имаше свободен ден и беше гладна. Отдавна не бе излизала в почивка, работеше много, бе онази Марион Щолц, любезна и нормална, и очите ѝ бяха в един цвят. Скоро вече нямаше да бъде Марион Щолц, а някой друг и нямаше търпение това да се случи.
Затвори вратата на витрината с млечните продукти и намери рафта с яйцата. Сложи четири кори яйца в кошницата. Кошницата беше синя, виждаше я. Ако си затвореше кафявото око. Ако си затвореше синьото око, кошницата ставаше кафява. Това не беше вярно, но всичко става възможно, ако се престориш. Четири по дванайсет яйца прави четирийсет и осем яйца. Опита се да си спомни какво друго има в списъка ѝ, но не се сети за всичко. Да, хляб. Отиде при щанда с тестени изделия и избра пълнозърнест хляб. В магазина все още миришеше на кисело, наложи се да си запуши носа. Кошницата с яйцата тежеше прекалено много, за да я носи с една ръка. От момчето зад касата също се носеше кисел мирис. Не си бе доспал, затова. В картата ѝ имаше пари. На терминала се изписа „одобрено“. В магазина започна наистина да вони. Тя едва успя да прибере яйцата в торбичката и да изтича навън, преди той да се разложи след нея. Седна за момент на стълбите, докато въздухът пак стана чист, после хвана торбичката с дясната си ръка и се запъти към къщи.
56.
Мунк тъкмо паркира малко встрани от блока, откъдето се виждаше входната врата и телефонът на Миа иззвъня.
— Да?
— Къри е.
— Тя вкъщи ли си е?
— Не, никой не отговаря. Ще ви изчакаме. Виждате ли ни?
Миа надзърна към улицата и забеляза черното ауди.
— Да.
— Какво ще правим?
Миа погледна Мунк.
— Ще влезем ли?
Мунк поклати глава.
— Не бива да забравяме, че не знаем дали тази жена е направила нещо нередно. Известно ни е само, че познава Рогер Бакен и вероятно е имала достъп до телефона на Вероника Баке. Не желая да допуснем грешка.
— Не, ще изчакаме — съобщи Миа по телефона. — Разположихте ли отряди на всички улици?
— Да.
— Да изпратят Ким — подсказа тихо Мунк.
— Изпратете Ким — нареди Миа по телефона. — Нека опита да влезе, да позвъни на някого от съседите.
— Окей — отвърна Къри.
Веднага след това задната врата на второто „Ауди“ се отвори и Ким тръгна към входната врата. Позвъни на няколко от звънците, отвориха му и той хлътна вътре.
— Влезе — потвърди Къри.
— Видях — каза Миа.
Много пъти бяха правили така. И на учения, и в практиката — един или двама полицаи влизат вътре, докато другите чакат отвън — със или без коли. На прозореца на Миа се почука. Тя го отвори. Хире пъхна вътре една малка чантичка и се отдалечи. Миа я отвори и подаде втората слушалка на Мунк.
— Имаме връзка — каза тя и затвори телефона. — Ким, там ли си?