Изведнъж, най-неочаквано, главата му бе изтеглена над водата и Лукас усети студения пролетен въздух. Задави се в кашлица и хрипове, избълва остатъци от закуската си и му се стори, че дробовете му ще се пръснат. Пасторът го измъкна за врата на брега, където той остана да лежи запъхтян. Не си чувстваше тялото.
Пасторът коленичи до него и го помилва по мократа коса. Лукас го погледна с големи, ужасени очи.
— Видя ли Дявола? — усмихна се пасторът.
Лукас кимна. Закима така, че вратът му щеше да се счупи.
— Отлично — ухили се пастор Симон и нежно го погали по бузата. — Готов си.
60.
Миа Крюгер стоеше насред жилището на Малин Щолц. Вече знаеше защо Ким бе реагирал по този начин.
— Никога през живота си не съм виждал толкова много огледала — сподели той поразен. — Нали разбираш — уплаших се при влизането.
Миа кимна. Апартаментът на Малин Щолц приличаше на къщата с кривите огледала в лунапарка. Навсякъде имаше огледала. Всеки сантиметър от жилището бе покрит с огледало. От пода до тавана във всички стаи.
Чакаха цял час навън, но никой не се появи. Мунк реши да влязат. Миа не беше напълно съгласна, но не каза нищо. Той бе началникът. Ако зависеше от нея, щеше да остане още малко и да почака в колата. Така щеше да е най-добре. Сега се разкриха. Мунк бе изискал пълен екип, за да огледат жилището. Полицаите си личаха от десетки километри. Миа го знаеше и Мунк също го знаеше. Въпреки това взе това решение. Вероятно Анете все пак имаше право. Навярно Мунк бе прекалено лично засегнат от случая. Мириам и Марион бяха скрити в нерегистрирано жилище във „Фрогнер“. Майка му бе свързана със сектата.
— Ти виждала ли си нещо такова преди? — попита Ким.
Миа поклати глава. Не беше. Не беше виждала нищо подобно. Където и да отидеше и накъдето и да се обърнеше, срещаше собственото си отражение. Почувства силно неразположение, но нямаше накъде да погледне, за да отпочинат очите ѝ, нямаше къде да избяга. Изглеждаше изнемощяла. Не приличаше на себе си. Алкохолът и хапчетата бяха оставили следи и по кожата, и по иначе толкова бистрите ѝ сини очи. Миа изобщо не беше суетна, но това, което видя, не ѝ хареса. А и изпуснаха Малин Щолц.
Мунк влезе в кухнята при нея и Ким и също не изглеждаше особено доволен. Въздъхна тежко и застана с недоумяващо изражение пред облицования с огледала хладилник, очевидно и той не бе свикнал да стои дълго пред огледало. Миа го видя да се оглежда и се почуди за какво ли мисли.
— Поисках да я обявят за издирване — обади се Мунк след малко. — Имаме хора на „Гардермуен“, на Централната гара Осло, на международното летище „Торп“ и коли, където трябва, но имам чувството, че пак ни е изиграла.
Мунк се почеса по брадата и отново се загледа в отражението си.
— Какво, по дяволите, е това, Миа?
Тя сви рамене. В подобни случаи другите обикновено се обръщаха към нея, но точно сега нищо не ѝ идваше на ум. Жилище, пълно с огледала? Кой обича непрестанно да се оглежда? Някой, обзет от страх да не изчезне? И затова непрекъснато трябва да вижда образа си, за да е сигурен, че съществува? В съзнанието ѝ започна да се оформя някаква смътна представа, но не напълно. Миа бе преуморена. Потисна една прозявка. Наистина се налагаше скоро да си набави малко сън. От всички ъгли виждаше, че се нуждае от почивка.
На вратата се появи началникът на отряда, провеждащ претърсването, нисък мъж на около петдесет — Миа не помнеше името му.
— Някакъв резултат? — попита обнадеждено Мунк.
— Нищо — отговори ниският мъж.
— Какво открихте?
— Не, наистина нищо. Тук няма нищо. Никакви снимки. Никакви лични вещи. Никакви бележки, написани на ръка. Нито вестници. Нито цветя. Само малко дрехи в гардероба и грим в банята. Все едно не живее тук.