78.
В модерната зала за разпити на подземния етаж в „Грьонлан“ се усещаше едновременно напрежение и облекчение. Толкова дълго я бяха търсили. В началото тя бе невидимо лице, незнаен сериен убиец, впоследствие постепенно доби образа на жената с разноцветни очи, обитаваща жилище, облицовано с огледала. А сега бе там. Само на метър от тях. Анете скришно я наблюдаваше, докато Къри ѝ наливаше поредната чаша вода. Малин Щолц. Анете не знаеше какво бе очаквала, но по-скоро не това. Дълга черна коса, обрамчваща бледо лице. Тънки пръсти, които едва успяваха да поднесат чашата към сухите ѝ устни.
— Благодаря — прошепна неуверено Малин Щолц и отново наведе глава.
Анете почти я съжали.
— Имате право на адвокат, нали сте наясно? — попита Къри и седна.
Малин Щолц кимна нерешително.
— Не ми трябва адвокат — каза тихо тя.
— Може би е разумно да ви назначим адвокат — вметна Анете.
Малин Щолц я погледна. Едно кафяво и едно синьо око, сякаш изгубили цялото си желание за живот.
— Не ми трябва — повтори тя и прокара тънката си ръка през черните коси. — Ще кажа всичко, което знам.
— Заподозряната се отказва от правото на юридическа защита — отбеляза Къри на малкия микрофон на масата.
— Сигурна ли сте? — настоя Анете.
Малин Щолц отново кимна все така колебливо. Беше толкова крехка. Анете направо не можеше да повярва. Бе почти прозрачна — като стъкло. Полицайката имаше чувството, че ако говори твърде силно или щракне с пръсти, Малин ще се разпадне на парчета.
— Ще ви кажа всичко, което знам — продължи Щолц. — Но искам да се обадите на един човек.
— На кого? — попита остро Къри.
Анете му направи знак да се успокои. Нямаше причина да се държи агресивно. Малин Щолц вече бе прекършена.
— Болна съм — обясни Малин. — Имам заболяване. Искам да се обадите на лекаря ми. Може ли?
Малин пак я погледна, този път с умолителен поглед.
— Разбира се — кимна Анете. — Кой е номерът?
— Знам го наизуст — отвърна Малин.
Къри побутна през масата бележник и химикалка. От телефона му се разнесе звън. Той прочете съобщението, получено, докато Малин записваше номера в бележника. Вдигна вежди и подаде телефона си на Анете. Съобщението бе от Лудвиг.
Мунк пътува към вас.
Анете се усмихна и плъзна обратно телефона към Къри. Мунк се бе завърнал. Най-после. Взе бележника от Малин Щолц и го даде на Къри.
— Ще се обадиш ли?
Къри кимна и излезе от стаята.
— Искате ли още вода? — попита Анете, когато останаха сами.
— Не, благодаря — отвърна тихо Щолц и наведе глава.
— От какво заболяване страдате?
— Не могат да разберат — отговори Малин. — Но е нещо в главата ми. Умът ми не е наред. Понякога не знам коя съм. Но не могат да разберат какво ми е.
— Къде е Марион Мунк? — попита Анете.
— Кой?
Малин Щолц я погледна учудено.
— Марион Мунк. Похитили сте я от апартамента, нали? Къде я държите?
— Кой? — повтори Щолц.
Изглеждаше доста объркана.
— Нали знаете защо сте тук?
— Да — кимна Малин.
— И защо?
— Мамехме старци — отвърна тихо Малин.
Сега бе ред на Анете да се изненада.
— Какво имате предвид?
Малин я погледна.
— Мамехме старци. Не беше нарочно. Просто така се получи. Карен и аз. Искахме да спечелим пари. Аз щях да осиновя дете. Не е лесно, когато си сама и не си съвсем здрава. Знаете ли колко е скъпо и трудно да се осинови дете?
Анете вече наистина не разбираше за какво говори тя.
— Сега болна ли сте, Малин?
— Какво? Дали съм болна?
Малин Щолц изведнъж вдигна глава и се огледа.
— Малин ли сте в момента, или сте с друга самоличност?
— Не се казвам Малин — поправи я Щолц.
— Тогава как се казвате?
— Казвам се Майкен Стурберге — отвърна Малин Щолц.
— Защо се представяте като Малин?
— Идеята беше на Карен — обясни слабото момиче.
Майкен Стурберге. Анете вече бе съвсем объркана, но не го показа пред момичето.
Къри се върна в стаята.
— Така, говорих с лекаря ви. Каза да ви поздравя и да предам, че пътува насам.
Бе изоставил напълно острия тон. А и нямаше причина да е другояче. Така, като я гледаше, Анете наистина започваше да се съмнява, че всъщност търсят Малин Щолц. Освен ако не е много добра измамница. Което бе напълно възможно. Самата тя беше признала, че е болна. От време на време не била на себе си. Но Анете бе виждала немалко измамници през годините и ако Малин Щолц беше една от тях, значи е изключително талантлива. Анете изключи диктофона и я помоли да я извини за момент. Дръпна Къри в коридора, оставяйки Малин Щолц сама в стаята за разпити.