— Много си сладка — засмя се Карен и размаха шишето с вода пред нея. — Дълго ли ще се съпротивляваш? Много е забавно да те гледам, продължавай!
Миа усети настъпващия пристъп на паника, но успя да се успокои. Да го отблъсне. Вдиша дълбоко, докато въздухът изпълни корема ѝ, и се огледа. Полицейски поглед. Намираше се в малка къщичка. Или вила. Не, къща. Рамките на прозорците са бели. Стари. Извън града. Стъклата са облепени с фолио. Виждаше се навън, но не и навътре. Топлина и пращене зад гърба ѝ. Печка, не — открит огън, камина. Диван. Маса. Шейсетте години. Килимче на пода. Много цветове. Врата вляво. Стар хладилник. Кухня. Още една врата. Открехната. Коридор. Чифт мръсни ботуши. Жилетка. Дъждобран.
— Да, тук е приятно, нали? — Карен остави бутилката на пода. — Искаш ли да те разведа?
Миа се опита да каже нещо, но от гърлото ѝ излезе само бълбукане. Устата ѝ бе залепена със скоч. Изплези език, промуши го между устните, усети вкус на лепило.
— Ако искаш вода, не бива да викаш — предупреди я Карен. — Далече сме от хората, така че няма да ти помогне, но не искам да събудиш детето.
Срещу нея имаше телевизор. Не, не телевизор, монитор. Свързан с компютър. Клавиатура. Мишка. Карен почука по монитора.
— Виж, спи. Трябва да пазим тишина. Шшш.
Карен Нилун се усмихна и допря показалец до устните си. Мониторът бавно се включи и показа спящо момиченце. Марион. В бяла стая. Перспективата бе от птичи поглед, уеб камера, монтирана в единия ъгъл.
— Не е ли сладка? — умили се Карен.
Медицинската сестра приседна на масата и леко погали екрана.
— Не бива да будим децата, когато спят.
Карен направи крачка напред и с един замах отлепи тиксото от лицето ѝ. Миа се задъха и закашля. Гадеше ѝ се. Инжекцията във врата. Имаше чувството, че ще повърне.
— Така, пийни малко — каза Карен и поднесе бутилката към устните ѝ.
Миа преглъщаше водата, колкото можеше, останалото се стичаше по брадичката ѝ, по пуловера, в скута, краката ѝ се намокриха.
— Браво — похвали я Карен и избърса с ръка ъгълчетата на устата и брадичката ѝ.
— Направила ли си ѝ нещо? — изхриптя Миа.
Гласът ѝ звучеше странно и дрезгаво.
— Но какво говориш? — изсмя се Карен. — Нищо не съм ѝ направила. Ще я убия, разбира се, но няма да ѝ направя нищо.
— Дяволите да те вземат — изхриптя Миа и се изплю.
Карен отскочи настрани и на косъм избегна да бъде наплюта.
— Пфу, Миа! Искаш ли пак да ти сложа лепенката, или ще се опитаме да се държим подобаващо?
Силна ярост обзе Миа, но в последния момент успя да се овладее.
— Ще се държа подобаващо — тихо изрече тя. — Извинявай.
— Виждаш ли, така е по-добре — усмихна се Карен и отново седна.
— Защо мен? — попита Миа.
— Ама ти направо на въпроса? Не е ли скучно така? — засмя се Карен. — Няма ли първо да си поиграем малко? Обичам да играя. Игрите са весели. Не си ли съгласна? Не обичаш ли да играеш, Миа? Миа Лунния лъч — какво сладко име! Много подходящо, нали?
Миа мълчеше. Тя затвори очи и отпусна глава на гърдите си. Карен се изправи и се приближи до нея.
— Миа? Миа? Не бива да заспиваш, сега ще играем.
Миа отвори очи и я заплю точно в лицето.
Русорижата жена не бе подготвена и за частица от секундата промени изражението си. Усмивката изчезна. Очите ѝ заискряха.
— Пачавра проклета!
Карен Нилун вдигна ръка и удари Миа по лицето. Ударът бе силен. Миа се отметна назад и за секунда изгуби съзнание, притъмня ѝ пред очите.
След известно време ги отвори. Гротескната усмивка се бе завърнала.
— Малко сладкиш? — усмихнатата Карен наклони глава. — Опекох го специално за теб.
— Коя, по дяволите, си ти?
— Не ругай — предупреди жената. — Не е необходимо. Такова е правилото. Споразумяваме ли се да има такова правило в играта?
Миа се овладя и кимна. Пак се огледа. Полицейският поглед. Беше в плен. Далече от хората. Не можеше да помръдне. Ще говори, докато се освободи. Това е единственият начин. Да участва в играта.
— Хубаво правило — отвърна Миа тихо и се опита да се усмихне.
— Добре. — Карен плесна с ръце. — Кой започва? Да започна ли аз?
Миа се съгласи.
— Израснах в тази къща — поде Карен. — Бяхме аз, майка ми, сестра ми и онзи, чието име не назоваваме.
— Баща ти? — попита Миа.