— А аз бях толкова сигурна, че знаеш — отново се обади тя. — Че знаеш защо.
Сега Миа виждаше Сигри. В бяла рокля. Тичаща на забавен каданс сред полето.
Ела, Миа, ела.
— Маркус Скуг — подхвана Карен. — Сестра ми не беше особено умна, вярно е, но беше мила. Вината не е нейна. Той не беше свестен. Но какво да се прави? Мъже. Не си заслужават, нали? Тя се самоуби, след като ти го застреля. Не със свръхдоза, не, обеси се. Свръхдозата щеше да е по-добре, не мислиш ли, Миа? Като Сигри. На нея не ѝ е било толкова зле, когато е умирала. Не е скочила от дърво с въже на шията.
Карен погледна към вратата, пак се почеса по лицето.
— Да, да, това е любовта. Какво ли знам аз?
Миа вече не успяваше да държи очите си отворени. Не усещаше ръцете и краката си.
Карен стана. Приближи се до нея и я погали по бузата.
— Лек път, Миа Лунен лъч.
Сигри се затича към Миа през полето.
Спря пред нея и я погледна закачливо. Махна на сестра си.
Ела, Миа, ела!
Идвам, Сигри, чакай ме.
Нали аз ще бъда Спящата красавица, а ти — Снежанка?
Да, Сигри, с удоволствие.
Ела, Миа, ела!
Идвам, Сигри. Идвам.
Миа се предаде.
И последва веещата се бяла рокля през златножълтата нива.
82.
— „Делта 1“, отговорете.
Мунк отпусна копчето на интеркома и зачака отговор.
— „9“, тук „Делта 1“. Край.
— Тук „9“. Къде се намирате? Край.
Мунк погледна към Ким, който държеше „Глок“ в скута си. Носеше бронежилетка, а лицето му изразяваше потисната ярост. Къри седеше на задната седалка, и той носеше бронежилетка и държеше пистолет в ръката си. Караха по горист път с изгасени светлини и къщата вече се забелязваше, недалеч от тях.
— „9“, тук „Делта 1“. Мястото се вижда на четирийсет метра. Мишената я няма. Край.
— „Делта 1“, тук „9“. Стойте на позиция, не стреляйте, преди да ви дам нареждане. Прието ли е? Край.
— „9“, тук „Делта 1“. Прието. Край.
— Съвсем тъмно е — прошепна Къри и се наведе напред между седалките.
Мунк взе бинокъла за нощно виждане и го насочи към старата, порутена сграда пред тях. Нищо не показваше, че малката къщичка е обитавана. Сигурно такава бе и целта. Джипиес координатите от филма ги бяха довели тук. Той си помисли с топло чувство за Габриел Мьорк, който с помощта на свой приятел бе открил мястото за рекордно кратко време. Момчето наистина се оказа откритие. Мунк пак натисна копчето на интеркома.
— „Делта 2“, тук „9“, отговорете.
— „9“, тук „Делта 2“. Край.
— Позиция? Край.
— Тук „Делта 2“. Имаме двама полицаи зад къщата. Изток. Трима пред входа — северозапад. На позиция на 150 метра. Край.
— „Делта 2“, тук „9“, изчакайте по-точни указания. Край.
— Странно е, че няма нито една светлина — отбеляза Ким Колсьо и взе бинокъла за нощно виждане от Мунк.
— Сигурно не е тук — предположи Къри.
— Или са в мазето — допълни Мунк.
Той взе обратно бинокъла от Ким и го насочи към малката къща. На място бяха три екипа. Два от силите за бързо реагиране, „Делта“, отряд снайперисти и екип, специализиран в безшумното проникване. Освен Мунк, Ким и Къри. Мунк върна бинокъла и се подсмихна. И Лудвиг, и Габриел настояваха да го придружат. Едно беше Лудвиг, той все пак отдавна беше полицай, но Габриел?
Това момче едва ли бе стреляло и с прашка. Но пък беше смел. Истинска находка за тима, абсолютно. Мунк, естествено, им нареди да останат да пазят. Имаше достатъчно хора.
— Знаем ли дали и Миа е там? — попита Ким.
— Не знаем, но все пак знаем, нали? — каза Къри.
— Намериха колата ѝ пред старческия дом — отвърна Мунк. — И сигнал от телефона ѝ последно е бил засечен някъде от „Драменсвайен“.
— Сигурно го е хвърлила през прозореца — изръмжа Къри.
— Откри ли нещо за момчето? Ивершен — попита Мунк.
Ким току-що се беше върнал от собствената си задача, тъкмо навреме, за да тръгне с екипа.
— Говорих с учителката му, Емилие Исаксен — отвърна Ким. — Много дейна дама. Със силно социално съзнание. Защо ли няма повече такива? Момчето е изчезнало. Родителите са отсъствали. Беше взела малкото братче от къщата, стояло е цяла седмица без храна. Казах ѝ да не предприема нищо сама, но се съмнявам да ме послуша. Сигурно точно сега пътува нагоре към гората, за да го търси.
— Говори с Лувдиг — нареди Мунк. — От Хьонефос да изпратят някого горе.
— Вече го направих — потвърди Ким.
Мунк кимна в отговор. Ако имаше на кого да разчита, това бе Ким Колсьо. Къри обаче трябваше да държи под контрол. Ким седеше съвсем неподвижно на седалката, а Къри не го свърташе на едно място.