И после сякаш всичко мина на забавен кадър. Мунк съзря изненаданите очи на Карен и в този момент се чу изстрел. Хванаха я неподготвена. Очевидно изобщо не беше очаквала това, но русорижата жена все пак успя да обърна цевта към Къри, който се хвърли настрани, когато пушката гръмна.
Дали го уцели?
Къри, проклет идиот!
Тя стоеше, обърната право към него все така не забавен кадър. Стискаше толкова силно оръжието, че кокалчетата на ръцете ѝ съвсем бяха побелели. Сякаш отвори уста, за да каже нещо, когато пръстът ѝ докосна спусъка, но пред очите на Холгер Мунк сцената вече не се разиграваше нереално бавно.
Той насочи оръжието си и стреля два пъти. Веднъж. В шията. Още веднъж. Право в сърцето. Карен Нилун се олюля, падна назад и остана безжизнена на пода, а бликналата кръв мудно се стичаше по гърдите и ръцете ѝ.
И тогава забеляза Миа. Седеше завързана за един стол до стената. С тиксо на устата. Абокат на ръката ѝ, свързан със статив.
О, не.
О, не, по дяволите, не, не, не.
Холгер Мунк остана парализиран пред безжизнената си колежка; не забелязваше как всички нахлуват зад гърба му. Ким. Екипът на „Делта“. Лекарят. Екипът за спешна помощ. Стоеше безмълвен и наблюдаваше хората, които изглеждаха отдалечени на десетки километри от него: отвързаха колежката му от стола и я изнесоха към линейката. Не забеляза кога Къри стана от пода, хвана се за ръката и тръгна, като го подкрепяха надолу по стълбите. Холгер Мунк не можеше да дойде на себе си. Внезапно обаче Ким застана пред него с разтреперана малка фигурка в ръце.
Марион.
Беше жива.
В лошо състояние, но дишаше.
— Линейка — извика Холгер Мунк и помогна на колегата си да свали момиченцето по стълбите.
— Лекар, трябва ни лекар!
И този път линейките не се движеха безшумно. Проглушителен кортеж от сини лампи и сирени потегли от малката селска къща и профуча с бясна скорост през вечерния мрак към Е6.
7.
89.
Чакалнята пред интензивното отделение в болница „Юлевол“ гъмжеше от народ. Една медицинска сестра излиза няколко пъти и учтиво помоли да изчакат другаде, но Мунк само я отпъди с ръка.
Настроението в помещението беше потиснато. Габриел Мьорк седеше на един стол с ръце, отпуснати в скута. За първи път пред него нямаше екран, просто се взираше с празен поглед във въздуха. Анете и Лудвиг, седнали на дивана, се сместиха да направят място на Ким и Шире. Целият отдел седеше в малката стаичка, всички лица бяха сериозни и никой не говореше.
Анете току-що бе разговаряла с Микелсон по телефона отвън. Когато се върна в помещението, смигна на Мунк, а Мунк ѝ отговори с полуусмивка. После пак се възцари угнетителна атмосфера.
Къри се разхождаше напред-назад и отказваше да седне, не можеше да накара дребното си, набито тяло да се отпусне.
— Дяволите да ги вземат — изруга Къри и замахна с ръка. — Няма ли да ни кажат нещо?
— Седни — изкомандва Анете. — Няма да узнаем нищо, преди самите те да са наясно, това е положението.
— По дяволите — повтори Къри и продължи да крачи по синия линолеум.
— Иска ли някой кафе? — попита Лудвиг и стана.
Лицето на опитния полицай беше мрачно и ситуацията за него бе също толкова тягостна, колкото и за останалите, събрали се тук.
Мириам се появи на вратата. Мунк отиде към нея и я прегърна.
— Добре ли си?
Дъщеря му го стисна за ръката.
— Чудесно, вече съм много добре.
Видя Ким на дивана, втурна се към него и обви ръце около шията му.
— Благодаря. — Тя изтри една сълза от бузата си.
— Боже Господи, бива ли така?! — възкликна Ким. — Просто си вършех работата.
— Не, благодаря, наистина. Благодаря — повтори тя и пак го прегърна, после отиде при Къри и направи същото.
Къри изглеждаше почти смутен от вниманието. Кимна на Мириам и я прегърна силно.
— Тя добре ли е? — попита Мунк и се доближи до дъщеря си.
— Марион е супер. — Дъщеря му изтри още една сълза от лицето си. — С Юханес е. Беше изтощена, но е учудващо жизнена. Пита за дядо си.
Мунк се усмихна.
— Нещо ново за Миа? — попита Мириам със сериозен тон.
— Не — отвърна Мунк и над очите му отново надвисна дълбока резка.
По коридора мина лекарка с документи в ръце.
— Йон Ларшен? — попита тя и погледна насъбралите се.
— Къри — повика го Анете и посочи лекарката.
— Какво? — стресна се Къри.