— Пита за теб.
Той се обърна.
— Йон Ларшен? — повтори лекарката и погледна листа си.
— Да, аз съм. — Къри вдигна ръка. Държеше другата плътно притисната към тялото.
— Ще ви погледнем ли?
— Не, не, няма нужда. — Той ѝ махна със здравата ръка.
Мунк погледна строго колегата си, който все още избягваше очите му. Къри едва не бе провалил цялата операция, изложил беше на опасност живота на всички с безразсъдното си поведение, но това сега щеше да почака, нямаше голямо значение, щеше да го порицае по-късно.
Надзърна към вратите на отделението, но още не се долавяше никакво раздвижване.
— Все пак е по-добре да ви видим — настоя лекарката и се усмихна на Къри.
Той въздъхна и неохотно я последва по коридора.
— Дръжте ме в течение — извика и им се закани със здравата си ръка.
— Довечера ще има ли разпит? — попита Анете и погледна Мунк.
— Не, не, ще изчакаме. — Той прокара пръсти през брадата си. В същия момент вратите се отвориха и към тях се приближи лекар.
— Близките на Миа?
Много ръце се вдигнаха едновременно.
— Как е тя? — попита Мунк и тръгна към лекаря.
— Беше на косъм. Но прескочи трапа.
Облекчението в малкото помещение се усети буквално физически. Габриел стана и прегърна Анете. Ким се усмихваше до ушите.
— Можем ли да я видим? — попита Мунк.
— Много е слаба — отвърна лекарят. — Но ще пуснем един човек. Стига да е за кратко.
— Аз — каза Мунк.
Свали си палтото, подаде го на Мириам и последва лекаря към входа на отделението.
Миа лежеше със затворени очи, когато влязоха.
— Не стойте дълго — предупреди строго лекарят, след което изчезна.
Мунк се приближи до леглото и сложи длан върху ръката ѝ. Тя бавно отвори очи, видя го и се усмихна.
— Пушил ли си? — прошепна.
— Отдавна не съм. — Мунк също се усмихна.
— Това е добре за теб. — Миа отпусна клепачи.
Той внимателно стисна ръката ѝ.
— Хванахме ли я? — попита немощно тя.
— Хванахме я — отвърна Мунк.
— А Марион?
— Марион е добре.
Миа отвори очи и слабо се усмихна.
— Наистина ли?
— Настина — увери я Мунк.
Видя как тялото ѝ изведнъж се отпусна. Ръката ѝ напълно се предаде в неговата, а главата ѝ потъна по-дълбоко във възглавницата.
— Ще ми идваш ли на гости? — попита тихо Миа.
— На остров Хитра ли?
Тя бавно кимна.
— Може би на почивка — отвърна Мунк. — Но предпочитам да останеш тук. Имам нужда от компания.
— Добре — измърмори Миа и затвори очи.
Лекарят пъхна глава през вратата и си посочи китката. Мунк му направи знак, че е разбрал.
Пак погледна Миа. Спеше.
ГЕОГРАФСКИ НАИМЕНОВАНИЯ, ИЗПОЛЗВАНИ В КНИГАТА
Акершелва — река, минаваща през Осло. Условно разделя града на традиционно по-бедната, работническа източна и богатата западна част.
Боргсисел — всъщност Боргарсисел — историческа, средновековна административна област в североизточна Норвегия, от източната страна на Ослофиорд.
Боре — селище в община Хортен, известно с църквата си от XII в. и с гробищните си могили, датиращи от викингско време.
„Бьолер“ — югоизточно предградие на Осло, граничещо с областта Йостмарка.
Валдрес — обширна долина в южна Норвегия. Намира се между Осло и Берген.
„Вернес“ — летище, обслужващо Тронхайм.
„Гардермуен“ — главното летище на Осло.
Глома — най-дългата река в Норвегия. Устието ѝ е в Ослофиорд, до Фредрикста.
„Грьонлан“ — квартал в Осло, на изток от река Акершелва.
Даушьоен — неголямо езеро в долината Маридален.
„Дисен“ — квартал в Осло, в североизточната част на града, застроен през 50-те години с редици долепени къщи и блокове.
Домширкеоден — провлак в езерото Мьоса, община Хамар, където се намират руините на средновековната Хамарска катедрала.
Йостмарка — гориста местност източно от Осло.
„Карл Бернер“ — площад в източната част на Осло.
„Карл Юхан“ — главната улица в Осло, свързва Централна гара на югоизток с кралския дворец на северозапад.
Колсос — планински хребет, както и местност западно от Осло.
Крукскуген — хълмиста горска местност в близост до Осло, в североизточна посока от града.
Ларвик — град и едноименна община в южна Норвегия. Разположен е на брега на Северно море, на около 105 км южно от Осло.