„Нямаше да съм тук при такова наследство,“ помисли си той, докато момичето му подаваше документа за подпис.
Холгер Мунк мразеше да лети, затова не бе в особено приповдигнато настроение. Не защото го беше страх самолетът да не се разбие — Холгер Мунк, любител математик, знаеше, че вероятността самолет да се разбие е по-малка, отколкото гръм да удари кола два пъти в един и същи ден — не, Холгер Мунк мразеше да лети, защото вече почти не се побираше на седалката.
— Така — приветливото момиче в зелена униформа му подаде ключовете. — Голямо, хубаво „Волво“ V70, всичко е платено, времето за ползване и дължината на пробега са неограничени, можете да го върнете където и когато поискате. Приятно пътуване!
Голямо? И това ли беше шега, или искаше да го успокои? Ето ти голяма кола, където ще се побереш, защото си станал толкова кръгъл, че вече почти не си виждаш обувките.
На път към закрития паркинг Холгер Мунк се огледа в големите прозорци от външната страна на залата за пристигащи. Изглежда, вече беше време да вземе малко да спортува, да яде по-здравословно, да свали няколко килограма; напоследък беше започнал да се замисля за това — по ред причини. Отдавна бе престанал да тича по улиците след престъпниците — вече го правеха подчинените му, не това бе причината. Не, през последните седмици Холгер Мунк беше станал едва ли не леко суетен.
О, Холгер, нов пуловер? О, Холгер, ново сако? О, Холгер, брадата ли си си подрязал?
Отключи волвото, сложи телефона си на поставката и го включи. Закопча колана и подкара към центъра на Тронхайм, а съобщенията записукаха. Въздъхна. Един час с изключен телефон и сега пак се започваше. Никога не го оставяха на мира. Не само полетът бе причината да е в толкова лошо настроение. Напоследък му се бе събрало много — и в работата, и вкъщи. Холгер прокара пръст по екрана на смартфона — същия, който му бяха наредили да си купи. Трябваше да са „хай-тек“, полицейска служба в крак с тенденциите, включително и в Хьонефос, където бе прекарал последните осем месеца. Рингерикската полиция. Там беше започнал кариерата си и сега отново се завръщаше там. Заради събитията край езерото Трюван.
Седем повиквания от главния участък в Грьонлан. Две от бившата му жена. Едно от дъщеря му. Две от старческия дом. И безброй съобщения.
Холгер Мунк остави света да се оправя сам още известно време и пусна радиото. Намери „Ен Ер Ко Класиск“, свали прозореца и запали цигара. Цигарите бяха единственият му порок, с изключение, разбира се, на храната, но това беше съвсем друго нещо. Холгер Мунк не възнамеряваше да престава да пуши, независимо колко закона приемаха политиците и колко забранителни табелки се виждаха навсякъде, включително върху таблото на наетата кола.
Губеше способността си да мисли, без да пуши, а ако Холгер Мунк обичаше нещо, това бе да мисли. Да използва ума си. Нека тялото му да си бъде такова, стига само умът му да работи. По радиото бяха пуснали „Месия“ на Хендел, това не бе любимото произведение на Мунк, но ставаше. Той беше по-скоро любител на Бах, обичаше математическото в музиката, не всички онези композитори на чувствата: Вагнеровото арийско войнско ожесточение, импресионистичния емоционален свят на Равел. Мунк слушаше класическа музика, за да се изплъзне от подобни човешки чувства. Ако човек беше подчинен на математическа логика, всичко щеше да е по-просто. За миг поглади венчалния си пръстен и се замисли за Мариане, бившата си съпруга. Минаха десет години и въпреки това не можеше да го свали. Беше звъняла. Дали пък не…
Не. Ставаше въпрос за сватбата, разбира се. Щеше да говори за сватбата. Имаха дъщеря. Мириам щеше да се омъжва. Имаше практически въпроси за обсъждане. Нищо друго. Холгер Мунк хвърли цигарата през прозореца и запали нова.
Не пия кафе и не докосвам алкохол. Редно е да ми е разрешено, по дяволите, да запаля една цигара.
Холгер Мунк се бе напивал само веднъж, на четиринайсет, с черешовото вино на баща си на вилата им близо до Ларвик, и след този случай не близваше алкохол.
Не изпитваше нужда. Нямаше желание. Да пие, за да си размърда мозъчните клетки? Не би му хрумнало. Виж, да запали цигара и евентуално един бургер?
Сви в бензиностанция на „Шел“ до хотел „Став Йестегор“, поръча си бургер меню с бекон и го изяде на една пейка с изглед към Тронхаймския фиорд.
Ако колегите му трябваше да опишат Холгер Мунк с три думи, вероятно две от тях щяха да бъдат „нърд“5. „Умен“ вероятно щеше да е третата или „малко прекалено добродушен“, но със сигурност „нърд“. Дебел, приятен нърд, никога не близва алкохол, обича математиката, класическата музика, кръстословиците и шаха. Може би малко скучен, но неизменно изключително добър следовател. И справедлив началник. Какво значение имаше, че никога не сядаше с останалите на по бира или не беше излизал с жена, откакто съпругата му го бе напуснала заради някакъв учител от Хюрюм, който имаше ваканция два месеца в годината и никога не му се налагаше да става посред нощ, без да може да каже къде отива? Никой не бе постигнал толкова висок процент на разрешени случаи като Холгер Мунк, това беше всеизвестно. Всички харесваха Холгер Мунк. И въпреки всичко го бяха върнали в Хьонефос.
5
От амер. англ. — „nerd“ — зубър, човек, задълбочен в определено научно поле или интелектуална дейност, но без социални умения. — Б.пр.