— Мамка му! — каза Брис. — Той ни провокира.
Тези думи нямаха никакъв отзвук, нещо естествено, като се вземе предвид, че стените на едно влаково купе се държат съобразно конструкцията си като звуконепроницаеми материали, а впрочем трябва да си припомним, че тука играе и известна дължина от седемнадесет метра.
Мълчанието беше неловко.
— Дали да не поиграем на карти? — обади се тогава Раймон.
— Уф! И вие с вашите карти! — каза Гарамюш.
Тя явно имаше желание да ги накара да оправят нещата.
— Оставете ни на мира — каза Жак.
— По време на Инквизицията — каза Корин — им горели краката, за да ги накарат да проговорят. С нажежено желязо или какво да е там. Изтръгвали им и ноктите или им избождали очите. Те…
— Добре — отсече Брис. — Ето нещо, с което можем да се занимаваме.
Всички станаха едновременно, с изключение на Сатюрн Ламиел. Влакът мина през тунел, надавайки силен пресипнал вой, придружен с шум от разпръснати камъчета. Когато излезе от тунела, Корин и Гарамюш бяха до прозореца. До Сатюрн Ламиел седеше Раймон. Между него и Корин имаше празно място. Срещу Сатюрн бяха Жак, Брис и празно място, след това Гарамюш.
Върху коленете на Брис видяха съвсем ново жълто кожено куфарче с никелирани халки на дръжката и инициалите на друг човек, който също се казваше Брис, но чието презиме започваше с двойно П.
— В Коностров ли отивате? — попита Жак.
Той се обърна директно към Сатюрн Ламиел. Последният беше затворил очи и дишаше леко, за да не се събуди.
Раймон сложи отново очилата си на място. Беше едър и силен мъж, с големи очила и път отстрани на леко разрошената коса.
— Какво ще правим? — попита той.
— Пръстите на краката — каза Брис.
Той отвори жълтото си кожено куфарче.
— Трябва да му събуем обувките — подхвърли Корин.
— Бих предпочела да му приложим метода на китайците — каза Гарамюш.
Тя млъкна и се изчерви, защото всички я гледаха ядно.
— Не започвайте отново — каза Жак.
— Дявол да го вземе! Мръсница! — каза Брис.
— Преувеличавате — каза Корин.
— Какъв е методът на китайците? — попита Раймон.
Този път настъпи истинска мъртвешка тишина, още повече че в момента влакът се движеше по каучуковия участък на линията между Консидерметров и Смогоголец, който бяха построили съвсем наскоро.
Това разбуди Сатюрн Ламиел. Красивите му лешникови очи се отвориха изведнъж и той придърпа шотландското одеяло, което се свличаше от коленете му. А после затвори пак очи и като че ли заспа отново.
Раймон стана яркочервен, спирачките рязко изскърцаха и той не настоя повече. Гарамюш мърмореше в своя ъгъл, погледна дали носи червилото си, бързо го извади и прибра два-три пъти крадешком, за да може Раймон да разбере. Той стана още по-червен.
Брис и Жак се бяха навели над куфарчето, а Корин гледаше Гарамюш с отвращение.
— Краката — каза Жак. — Събуйте му обувките — подшушна на Раймон.
Последният, щастлив, че ще бъде полезен, коленичи пред Сатюрн Ламиел и се опита да развърже връзките на обувките му, които, виждайки го, че приближава, засъскаха и се заизвиваха на всички страни. Като не успя, той се изплю отгоре им като разярена котка.
— Хайде — каза Брис, — бавите ни.
— Старая се — каза Раймон, — но не се развързват.
— Дръжте — каза Брис.
Той подаде на Раймон малки остри и блестящи клещи. Раймон разряза кожата на обувките около връзките, за да не ги повреди, и след като извърши операцията, ги нави на пръстите си.
— Добре — каза Брис, — остава само да му смъкнем обувките.
С това се зае Жак. Сатюрн Ламиел все още спеше. Жак ги сложи в мрежата.
— Защо не му оставите чорапите? — предложи Корин. — Държат топло и раната се замърсява. После може да се инфектира.
— Това е добра идея — каза Жак.
— Дадено! — отвърна Брис.
Раймон беше седнал отново до Сатюрн и си играеше с връзките.
Брис извади от жълтото куфарче хубава миниатюрна бензинова горелка и една бутилчица и наля бензин в отвора. Жак драсна клечка кибрит и запали бензина. Красив синкаво-жълт димящ пламък се издигна и опърли веждите на Брис, който се разпсува.
В този момент Сатюрн Ламиел отвори очи, но веднага ги затвори. Красивите му дълги и поддържани ръце лежаха върху шотландското одеяло, преплетени по толкова сложен начин, че опитвайки се да го разбере, Раймон от пет минути имаше главоболие.
Корин отвори чантата си и извади гребен. Среса се пред прозореца, защото тъмният фон на нощта й позволяваше да се огледа. Навън вятърът духаше много силно и вълците галопираха, за да се стоплят. Влакът задмина някакъв пътешественик, който въртеше педалите по пясъка с последни сили. Брискипотолск не беше далече. Степта продължаваше така до Корнопучик, на две версти и половина от Бранчочарковня. По принцип никой не можеше да произнесе имената на тези градове и бяха свикнали да ги заместват с Юрвил, Макон, Льо Пюи и Сент-Машин.