Бензиновата горелка заработи, като започна да храчи безразборно, и Брис регулира вентила, за да получи къс син пламък. Подаде я на Раймон и сложи жълтото куфарче на земята.
— Дали да не направим последен опит! — предложи Раймон.
— Да — каза Жак.
Той се наведе над Сатюрн.
— В Коностров ли отивате?
Сатюрн отвори едното си око и пак го затвори.
— Мръсник! — каза Брис вбесен.
На свой ред коленичи пред Сатюрн и повдигна единия му крак, без да уточни кой.
— Ако запалите първо ноктите — обясни Корин, — боли повече и по-дълго време заздравява.
— Подайте ми горелката — каза Брис на Раймон.
Раймон му връчи горелката и Брис прекара пламъка по вратата на купето, за да види дали нагрява. Лакът започна да се топи и замириса на лошо.
Чорапите на Сатюрн замирисаха още по-лошо, когато на свой ред започнаха да горят, и Гарамюш разбра, че са от чиста вълна. Корин не гледаше, беше взела някаква книга. Раймон и Жак чакаха. От крака на Сатюрн се разнасяше пушек, силно цвърчене и миризма на изгорял рог, а по пода падаха черни капки. Кракът се гърчеше в потната ръка на Брис, който с мъка го Удържаше. Корин заряза книгата си и дръпна малко прозореца, за да проветри.
— Спрете — каза Жак. — Ще опитаме пак.
— Играете ли на карти? — запита приветливо Жан, като се обърна към Сатюрн.
Сатюрн се сви в ъгъла на купето. Устата му беше леко изкривена, а челото му се бърчеше. Успя да се усмихне и стисна още по-силно очи.
— Няма смисъл — каза Жак. — Той не иска да говори.
— Какъв мръсник! — каза Брис.
— Този тип е невъзпитан — каза Раймон. — Когато в едно купе има шест души, те разговарят.
— Или се забавляват — каза Гарамюш.
— Да ви имам устичката! — каза Брис. — Знаем какво ви се иска.
— Бихте могли да опитате с вашите клещи — намеси се Корин в този момент.
Тя вдигна хубавото си лице и клепачите й трепнаха като крила на пеперуда.
— По дланите ще намерите интересни за атакуване елементи.
— Спираме ли с горелката? — попита Брис.
— Ами, продължете и с двете — каза Корин, — закъде сте се разбързали? Коностров е далече.
— Накрая той ще проговори — каза Жак.
— Да го вземат дяволите! — каза Гармюш. — Все пак е говедо.
Върху овалното лице на Сатюрн Памиел се изписа бегла усмивка. Докато Раймон ровеше в куфарчето, Брис отново взе горелката и нападна другия крак, точно по средата на ходилото.
Синият пламък на горелката успя да пробие крака на Сатюрн в момента, в които Раймон намери нерва. Жак го насърчаваше.
— Опитайте след това под коляното — подсказа му Корин.
Те проснаха тялото на Сатюрн върху една от двете седалки, за да работят по-удобно.
Лицето на Сатюрн беше съвсем бяло и очите му вече не трепваха под клепачите.
В купето ставаше голямо течение, защото миризмата на изгоряло месо беше станала непоносима, а на Корин това не й харесваше.
Брис загаси горелката. От краката на Сатюрн течеше черна течност по изцапаната седалка.
— Дали да не спрем за малко? — каза Жак.
Той изтри лицето си с опакото на ръката. Раймон запуши с длан устата си. Искаше му се да запее.
Дясната ръка на Сатюрн приличаше на разпукана смокиня. От нея висяха парчета месо и сухожилия.
— Много е труден — каза Раймон.
И подскочи, като видя как ръката на Сатюрн пада от само себе си на седалката.
Не можеха и петимата да се съберат на отсрещната страна, но Раймон излезе в коридора, за да си изтърка краката, след като взе парче гласпапир и пила от жълтото куфарче.
И така, от прозореца към вратата се виждаха Корин, Гарамюш, Жак и Брис.
— Какво говедо! — каза Жак.
— Не иска да говори — каза Гарамюш.
— Ще видим тая работа! — каза Брис.
— Предлагам ви друго — каза Корин.
II
Влакът продължаваше да се движи сред бялата степ и срещаше върволици от просяци, които се връщаха от подземния пазар в Голдзин.
Сега беше съвсем светло и Корин гледаше пейзажа, който забеляза това и скромно се скри в миша дупка.
На Сатюрн Ламиел му оставаха само един крак и ръка и половина, но както беше заспал, не беше разумно да се очаква, че ще проговори.
Минаха Голдзин. Наближаваха Коностров, след шест версти.
Брис, Жак и Раймон бяха изтощени, но духът им все още се държеше на три зелени конеца, по един за всеки.
Богословната камбанка отекна в коридора и Сатюрн подскочи. Брис захвърли иглата си, а Жак май се изгори с електрическото желязо, което държеше. Раймон прилежно продължаваше да търси точното място на черния дроб, но прашката на Брис не беше достатъчно прецизна.