Сатюрн повдигна клепачи. Седна с голяма мъка, защото от липсата на лявата ябълка от задника си, изглежда, губеше равновесие, и придърпа шотландското одеяло над парчетата от своя крак, обувките на другите жвакаха по пода и по всички ъгли имаше кръв.
И така, Сатюрн разтърси русите си коси и мило им се усмихна.
— Не съм от най-приказливите, нали? — каза той.
Точно в този момент влакът навлизаше в гарата на Коностров. Всички слязоха там.