— И това те натъжава.
— Да. Нещо повече. Сякаш една част от мен повече не съществува. Мислел съм си за него толкова пъти… да се върна у Дома.
— Всъщност не съществува реалността на завръщането. Нуждаеш се от осъществяване на илюзията, че би могъл да го направиш.
— Направих го. И мисля, че зная каква всъщност бе разликата. Бе точно като че съм сито спомнил. Нищо не се е променило. Предполагам, че очаквах някакъв прогрес. Но онова, което видях, бе повторението. Ако достатъчно дълго гледаш, ако прекалено дълго слушаш, всяко нещо се повтаря. Няма възбуда, нищо ново.
— Енергийната следа… ти не си научил това, докато си бил човек.
— Не. И ватова именно напуснах Дома, ограничаващия фактор на повторението. Няма развитие, нищо ново за научаване или преживяване. Докато живееш на Земята, непрекъснато се учиш. Промяната и новите знания продължават непрекъснато. Но фактът, че повече не мога да се върна у Дома, ще ми отнеме време, за да свикна. Не е лесно да се справя.
— И все пак ще свикнеш. Точно както ще стане, когато стигнеш до точката, когато приемаш, че повече никога няма да се върнеш, за да бъдеш човек. Може би така е по-добре. Ти не само не можещ, но и не се нуждаеш да го правиш, когато вече си надраснал това, което наричаш човешко палто и ръкавици.
— Това ще стане ли? Че аз няма да искам да бъда човек? Как ще успея да се справя с него?
— Когато наближи тази точка, ще бъде много по-лесно, отколкото сега можеш да възприемаш.
— Е добре… щом ти го казваш, вярвам, че ще бъде така.
— Ти ще знаеш, вместо смътно да го вярваш, както обичаш да казваш.
— Благодаря ти за помощта… което е слаб начин да го…
— Ние разбираме. Няма защо.
Светещата фигура започна да избледнява и изчезна.
Връщането ми към физическото бе без произшествия.
След тази среща за мен настъпи огромна промяна. Разбрах, че съществува и друга, по-широка цел: да раста и да се развивам, превръщайки се в предизвикващо благоговение, макар и горещо същество, което аз радостно наричах моя ИНСПЕС. С тази мечта и решение приех любезното поощрение, което ми бе предложено. Резултатът бе странна смесица от мир и възбуда, едновременно просто и объркано, форма на познание и принадлежност, неподлежащи на описание.
То показателно се усили, когато бях придружен на кратко посещение до границите на космоса от моя ИНСПЕС, след като го помолих. Въпреки че бях способен да възприема твърде малко нещо друго, освен огромната симпатия и любов, които проникваха през мен, съществуваше също и силното впечатление за множество щастливи същества. Имаше също поток от новодошли, присъединяващи се към това общество, което аз напуснах като ЛАЙФ3. Странното бе, че аз сякаш намерих своя нов дом, и като че ли вече познавах жителите. Все пак това бе повече от познание. Като че ли аз бях част от тях, а те от мен.
Комбинацията от възбуда и спокойствие там ме омаяха. Защо не съществуваше някакъв начин, който да помага на хората, живеещи на Земята, да съществуват в същата хармония? При следващата ни среща зададох този въпрос на моя ИНСПЕС приятел, докато се реехме извън външните краища на кръговете, които образуваха онова, което аз по-късно осъзнах, че е Територията на Системата от Убеждения, части от спектъра на М-полето, съседни на Системата за Живот на Земята, където множество човешки умове се настаняват, след като са приключили физическия си живот. Можахме да усетим Земята в центъра с полупрозрачни излъчващи сфери около нея, всяка по-голяма и по-тънка с увеличаване на разстоянието. Трябваше да положа известно усилие, за да разпозная, че ние „виждаме“ нематериалните енергии в една no-скоро електронна и молекулярна структура.
— Интересно е, че вашата цивилизация не знае нищо за тези аспекти на структурата, както ти каза.
— Чудя се дали някога ще разберат.
— Не в тази цялост, в която ти би желал.
— Ако те го знаеха, цялата бъркотия можеше да се изясни. Толкова много неща изглеждат безцелни. Болката, страданието, насилието. Много трудно е да се възприеме този хаос като някакъв план.
— Може би ти ще имаш онова, което наричаш Различен Мироглед, когато ти се предостави възможност.
— Моята възможност? Ти искаш да кажеш, че бих имал шанса да направя нещо по този въпрос?
— Да… ти и приятелите ти. Сигурно ще Ти бъде от полза да посетиш потенциала от състояния на съществуване, които са твърде различни от онова, което ти в момента преживяваш. Например да посетиш една епоха, в която човешката организация е различна и подхожда повече на начина, по който ти смяташ, че трябва да бъде.
3
ЖИВОТ, съкращение от Леъд Ингелиджънс-Форминг Енерджи — Наслоена Разумна Енергийна Система. (Бел. прев.)