— Не изразявам неуважение. Просто не зная как да те наричам.
— Всяко име е добро като останалите. А сега, наистина ли вярваш, че мога някак да ти бъда от полза?
— Винаги съм се надявал, че можеш.
— По какъв начин?
— Като отговориш на няколко въпроса…
— Какво добро ще ти направят моите отговори?
— Ами… не знам…
— Ти настояваш останалите сами да достигат до отговорите си. Защо трябва да бъдеш различен?
Това удари в целта. Сякаш моят блъф бе разкрит.
— Прав си. Онова, от което наистина се интересувам, си ти, а не отговорите на въпросите ми.
— Аз (пил само една от твоите статистически единици. Един от онези, срещащи се на един милион. Приятелят ти направи добре, като ме намери.
— Усещам те като западняк, въпреки че никой на Земята не вярва, че ти съществуваш. Но… ние сме се срещали преди… само веднъж… нали?
— Виждаш ли? Ти сам отговаряш на собствените си въпроси.
— Въпреки че… си преживял само един човешки живот. Ти не си бил рециклиран като останалите от нас. Но… откъде знам всичко това?
— Ти четеш в съзнанието ми.
— Само една част от него, и то с твое разрешение. Сигурен съм. Само един продължителен живот за осемнадесет хиляди години! Как продължаваш да си толкова млад?
— Непрекъснато си сменям дейностите. Това запазва всекиго млад. Това добър отговор ли е?
— Великолепен. Какво удоволствие да те срещна по този начин! Сега какво работиш? Ако може така да се нарече?
— Можеш да ме наречеш организатор или човек, който създава удобства, както искаш.
— С твоите способности мисля, че можещ да правиш нещо повече точно в този момент.
— Непрекъснато съм зает.
— Какво…? Не, мога да го прочета… ти караш линейка, ти си среднощен барман, шеф на психиатрия… и тъкмо си започнал да преподаваш история в университета. И дори има още нещо.
— Обичам хората.
— Почакай… ти веднъж летя с безмоторен самолет в Харис Хилз… Мисля, че те помня. Ето какво било!
— Само си направих майтап.
— Къде се храниш и спиш?
— Престанах да го правя преди много години.
— Сигурно водиш прекрасни лекции по история.
— Опитвам се да забавлявам и да засрамвам хората чрез спорове.
— Следващата ти работа… каква ще бъде?
— Естествено, да организирам. Да въвеждам Разнообразие, точно както и ти. Като тази книга или програми за промяна на съзнанието, които разпространяваш. Всички те прибавят Разнообразие в живота на онези, които го познаят. Сега, вместо всичките тези въпроси, защо не прочетеш от какво се нуждае организирането и целите, които трябва да се постигнат? Бих могъл да ти дам това, което наричаш Роут за плана, който не включва нито комунизъм и социализъм, нито капитализъм или пък диктатура.
— Те казват, че това не може да се постигне.
— Именно затова си струва усилието. Има нужда от унифициран световен стремеж. Ще се случи по пътя на признатата необходимост, а не чрез религията, надпреварата, политическите убеждения или трупане на оръжия.
— Необходимостта е нещо неясно. Светът би трябвало да е в суровата си форма.
— Това е причината за чакането. Ще му дойде времето.
— Но в световен мащаб човечеството никога не би по-стигнало общо съгласие по който и да е въпрос.
Почувствах огромна вълна на енергия, която бях усетил преди. Като отшумя, знаех, че Роут е на място, готово да бъде изучено, когато му дойде времето. Имах само още един въпрос към Тойтя.
— Какво ще кажеш, когато имаш време, да организираш енергията, където ние работим? Имаме нужда.
— Вие в действителност не се нуждаете от това, но ще направя всичко, на което съм способен.
— В материална форма ли ще бъдеш?
— Разбира се. Но ти няма да можеш да ме разпознаеш.
— Знаеш, че ще се опитам.
— Разбира се, Ашанийн. И аз ще бъда готов за теб. Ти не би могъл отново да ме откриеш, освен ако аз не поискам това. А сега трябва да отивам във Вселената.
— Толкова съм ти благодарен. Ще мога ли скоро да те видя пак?
— Не. За известно време няма.
Тойтя, Организаторът, се обърна и излезе, без да по-б гледне назад. С неохота започнах да търся моя ИНСПЕС-приятел, на не можах да получа дори капчица излъчванел Знаех, че трябва да се връщам във физическото, което и направих без никакви трудности. Вече на място, седнах, протегнах ръце и изведнъж си дадох сметка, че отговорът ми е бил даден. Тойтя ме бе нарекъл Ашанийн. Или пък е било погрешно указание, само за майтап?
Вече внимателно се вглеждам! във всеки непознат, който идва да ни посети. Може би трябваше да се хвана на бас!
След това преживяване знаех, че се нуждая от добра, солидна информация повече от всякога. След няколко нощи отново фокусирах на моя ИНСПЕС приятел в контактната ни точка и използвах обичайната техника. Ярко светещата фигура бе вече там, когато пристигнах. Можех да усетя излъчването, сега познато и приятно, същото, което ме бе изумило при първата ни среща. Спомних си чувството на преклонение и как почти бях повален от почит онзи първи път.