— Но все пак не падна възнак. Вместо това ние се здрависахме.
— Така беше. Не знаех какво друго да направя.
— Ти вече добре се справяш с процеса на настройването. Повече не е нужно регулиране на вибрациите. Ти ме разбираш точно и мислите ти са решителни и свежи.
— И най-накрая мога да се справям с твоята ярка светлина, без да се отдръпвам.
— Това е интересно. За мен ти имаш същата радиация.
— Четенето в съзнанието, ти четеш мислите ми. Това изисква известно време за привикване.
— Със сигурност. Макар че, както ти би се изразил, това не е нашият отдел.
— Но как да адресирам тези събития? Моята собствена система се нуждае от обяснение, ако не и от разбиране. — Ти вече започна да намираш сам отговорите. Въпреки че изглежда трудно, възнаграждението ще бъде огромно.
— Ти очевидно знаеш повече от онова, което мога да получа от теб. И по някаква причина ти не можеш или няма да ми кажеш. Защо?
— Разбира се, че има причина. Според вашата терминология онова, което ти предаваме, става единствено и само твое убеждение. Вместо това решаващо е ти да знаеш какво търсиш. Ние не можем да ти предложим такова познание.
— Искаш да кажеш, че сам трябва да го преживея, каквото и да е, и сам да достигна до собствено познание.
— Съвсем правилно.
— Но ти наистина имаш познания за всичко, което усещам и ще възприемам?
— Само до определена точка. Извън нея информацията за нас е без значение. Съвсем скоро причината ще ти се изясни.
— Предполагах, че знаеш всичко за нея. Грешал съм.
— Защото ти търсиш друг вид познание, пътеката ти се променя. Ти ще се движиш в нова посока. Ние повече няма да можем да те срещаме, както правим сега.
— Какво… какво означава това?
— Че онова, за което мечтаеш, може да бъде постигнато в друга форма. Ти си добре-подготвен за това.
— Ho… нищо не разбирам… Да не би да съм направил нещо грешно… неточно?
— Точно обратното. Това палто и тази ръкавица, както ти ги наричаш, повече няма да ти стават за онова, от което имаш нужда.
— Да не би да казваш, че вече съм ви надраснал? Това е невъзможно!
— Ние винаги ще бъдем с теб. Това няма да се промени. Но ти ще изменяш своите противоположности. Такова общуване повече няма да ти бъде необходимо.
— Да си променя противоположностите? Но не знам как да го направя.
— Вече си го направил. Завръщането ти от онова, което идентифицира като Дом, бе извършено единствено от теб Ти се научи, след като реполяризира, да постигаш промяна. Помниш, нали? Ти вече го използва.
— — Искаш да кажеш… този метод за излизане и връщане обратно във физическото? Като на забавен кадър? Онова, което наричам бързо включване?
— Правилно. А има и нещо повече. Има още и основа, основно познание, както ти би го описал, които ти сега трябва да откриеш и изследваш. Пожелаваме ти всичко хубаво по време на пътуването.
— Но… ще се срещнем ли отново?
— Да. Но не както сме в тази точка.
— Не знам какво да кажа… какво да мисля…
— Нищо няма нужда да се казва или мисли.
Ярката светлина изчезна. Чаках сам в огромната тъмнина на безкрайностга, тъжен и засрамен, решавайки да се върна.
Усещането за загуба бе зашеметяващо. И… отсъстващата Основа? Нова посока? Но в моята самота нямаше къде да търся.
5. Компенсиране и прегрупиране
Първоначално разбрах, че ми е невъзможно да взема връх над загубата на моя приятел ИНСПБС. Опитвах много пъти в отчаянието си да го срещна в нашата контактна точка, но нямаше никой. Просто беше празна. Липсваше дори и лек полъх на енергийно излъчване. Чувството на изоставеност и липса на посока бе зашеметяващо.
Беше трудно да се предпазя от получената в резултат на това депресия от ежедневието си, но сякаш в по-голяма или по-малка степен успях. С изчезването на връзката с ИНСПЕС целта ми да стана член на тези същества стана мъглява. Но тя наистина не бе забравена. Постепенно постигнах отново баланс, тъй като ежедневните въпроси изискваха отговори. И тъй като не познавах никого, който би могъл да ми е от полза, запазих проблема за себе си.
Очакваше се да поема в „нова посока“, но и понятие нямах или пък решение какво означава това. Във връзка с това бе и въпросът: какво бе Основното, което ми липсваше? Въпреки това имаше един въпрос, по който бях сигурен: каквато и да бе посоката, тя бе неделима част от учебния процес, независимо дали го харесвах или не.