Отново се обърнах към Основното. Какво ли можеше да бъде?
Дадох си сметка, че нещо не достигаше и на собствения ми Различен Мироглед. Единственото предложение, за което можех да мисля, бе да се върна обратно към Основата в опит да разкрия какво точно липсваше. Нямах избор.
Имаше нужда от солидна основа на добре изпробвано „познание“, преди да поема авантюрата към непознатите области, където се надявах да разкрия липсващото основно. За да започна, трябваше да установя приоритета — ясно разбиране на понятията „тук и сега“, на материалния живот, точно какъвто е, без философски и емоционални обяснения и оцветяване. Това би направило откритието устойчиво. И така, имайки предвид всичко това, аз се приготвих да сложа в ред мислите си.
Системата за живот на Земята
Когато основаният на въглерода живот започнал да се появява и разраства в разнообразни форми, всяка форма е имала като първична директива оцеляването. В подробности това означавало физическо оцеляване във високо организирана и балансирана система на противоположности и симбиоза. Оцеляването на индивида гарантирало оцеляване на съществата.
На друго ниво самата Земя е получила подобна инструкция, което хвърля нова светлина върху феномените, като например вятърните и океанските течения, земетресенията и вулканите. По този начин майката Земя среща много от критериите за съществуване на формите на живот. Това вгражда умствено съзнание, много по-различно от онова на доминиращите същества на въглеродна основа, които не са имали и сега нямат познания за този аспект на системата.
Оцеляването е било и е първият закон на системата. С цел оцеляване всяка форма на живот се е нуждаела от приемането на нейните собствени дневни дажби храна. Онези, които по някаква причина не са могли да го направят, или са мутирали, или са изчезнали.
При разширяването на елементарните форми на живот в различни същества се е появил и модел. По-големите, по-бързите форми са открили, че по-малките или неподвижни форми са добра храна. В отговор по-малките форми са се научили да се движат по-бързо, да се възпроизвеждат по-често и обилно, или са били изчиствани от схемата на нещата. И обратното, по-бавните големи форми открили, че дребните, но по-бързи форми се явяват с остри зъби и способност да действат в съгласие. В действителност нито една 4юрма на живот не е в абсолютна безопасност от останалите. Опасност, криза, стрес или смърт станали основният модел. Страхът от индивидуалното неоцеляване, след като опасността се появявала всяка минута, дръпнал спусъка на действието — борба или излитане — при типичните участници в Системата за Живот на Земята. И доколкото целият модел и процес се разширявали, се появило равновесието, балансът, който ние днес познаваме като хранителна верига.
Системата за Живот за Земята е била и все още е идеално саморегулираща се, самонастройваща се, самогенерираща се организация на енергия. Колкото повече изследваме взаимодействените симбиозни взаимоотношения, които се съдържат там, толкова по-привлекателни и комплексни стават те. Цялостната конструкция е една от противоположностите, въпреки че всяка част е взаимосвързана.
Като се вгледаме в Системата на Живот на Земята, виждаме, че лежащото в основата съревнование сякаш е продукт на заповедта за оцеляване. Всяко и всички живинки се състезават за основата на физическото оцеляване — храна, вода, кислород, топлина и слънчева светлина. Често това се пренася в живия космос, но и в земята, във водата, във въздуха. Имаме различни наименования за него: териториални претенции, стая, дом, леговище, кошара, ловни резервати, частна собственост, имот, градове, нации. Живите форми се борят за тях и умират пак за тях.
Срещу това е установено деликатното определяне на живия свят на основата на възможностите. Всяко същество може да оцелее само в подходящата за него околна среда. Във водата, въздуха — системата остава в постоянен баланс само ако хранителната верига действа ефективно, често до точката, когато промените не са нищо повече от малко преместване или настройка. На земята обаче поддържането на баланса било по-трудно. Въпреки това разнообразието на живи форми се развивало по-бързо, с впечатляваща изобретателност, която била използвана за разрешаване на проблемите с възпроизводството и оцеляването.
Сега основата, от която действам в момента, включва следните позиции:
1. При навлизането си в Системата за Живот на Земята на всяка жива форма е втълпено — вероятно чрез Дезоксирибонуклеиновата киселина (ДНК), — че най-важната мисия е оцеляването! Това е и подмолният нагон, стоящ зад всяко действие, предприемано от участниците. Целта е оцеляването на съществата, изразено първоначално като оцеляване на индивида. Тази директива е специфично свързана и ограничена до физическото съществуване, без други заключения. Успехът се равнява на физическото оцеляване. Провалът означава неоцеляване или физическо несъществуване — смърт. Страхът е равнозначен на възможността за неоцеляване.