Выбрать главу

2. Системата за Живот на Земята е обективна поради това, че всяка форма на живот се съревновава с останалите за животоподггържащите хранителни вещества. Това състезание съществува както между съществата, така и вътре в самите същества. Сдружаването между съществата е стандартно действаща процедура. Системата често подтиква към сдружаване като необходимост за оцеляване. Цялото е система от предшестване.

3. Всяко познание, което не се отнася до физическото оцеляване, се охулва. Всяко чувство, което се изразява, е отклонение, тъй като няма връзка с първичната директива за оцеляване. Страхът не се приема като чувство.

4. Основният модел на системата се променя. Статичностга е ентропия. Ентропията означава смърт. По този начин дисбалансът е постоянен, което създава адаптивен и стабилен отговор на всички нива. Поляризацията или разделянето са интегрална сила в действие през цялата система.

За нашия Различен Мироглед Системата за Живот на Земята се разглежда като хищническа хранителна система, макар че рядко се възприема като такава. Може да се стори хаотична и преплетена, но тя е организирана и действа в съответствие с няколко прости правила:

Раста и съществувай толкова дълго, колкото можеш.

Вземи това, което е необходимо за съществуването.

Поддържай своите създания чрез възпроизводство.

Няма ограничения или условности в прилагането на тези правила. Силата, скоростта, лъжата, острата възприемчивост и бързият отговор — всички те са силни активи. Симбиозните и паразитните партньори са високо уважавани. Чест, етика, съчувствие и други подобни не съществуват. Всеки участник е хищник и процесът не може да бъде променен, докато Системата за Живот на Земята съществува. Оцеляването е трудно, ако не и невъзможно, без хищническо действие.

Несвойствености

Сред гладко протичащия ефективен процес на Системата за Живот на Земята проблеснала една необичайна форма на живот. Би могло да се случи на всяко от хилядите други същества, но защо точно на това създание се е случило, никой все още не знае. То е дало като резултат не ново оформление, а модификация на старото. По този начин частта от вътрешната енергия на едно тяло или система от тела, която не може да се извлече и съответно е неизползваема (Бел. изд),

чин всички първоначални модели на Системата за Живот на Земята останали здрави и само частично под контрола на това ново същество.

За да стане тази нова мутация издръжлива, тя би трябвало да се е случила на повече от едно същество, а и на различни места. Разкритите от археолози и антрополози доказателства показват, че във времето, когато системата е започнала да действа, това е станало почти мигновено и едновременно в различни области.

Тези по новому модифицирани същества са били много затруднени с оцеляването в ранните етапи: тяхното оформяне ги е принудило да развият собствени уникални методи. Съществото е било сравнително обезкосмено, освен по главата, което означавало да предприеме специални мерки за предпазване от студа, горещината, челюстите и остриетата на другите. Не е притежавало нито остри зъбни, нито здрави челюсти, което е било и главното неудобство при самопредпазването и агресивното събиране на храна. Нямало е опашка, което означавало, че не могло да се катери по дърветата, за да избегне атаките, и нещо по-важно, липсвали му тези способи за изразяване на чувства Двата крака вместо четири довели до липсата на равновесие, тромавост и несръчност, в добавка и вертикалният гръбначен стълб, който първоначално е бил оформен като хоризонтален. И накрая, то притежавало допълнение към животинския си мозък, нещо приличащо на тумор, което наистина изразява разликата.

Другите животни били по-големи, по-бързи и по-силни. Те можели да се катерят по-добре, да плуват естествено и да издържат на условията много по-лесно. Трябвало да минат много поколения за новодошлите, за да си представят защо и как биха мргли да оцелеят с това непохватно и неефективно физическо тяло. Постепенно те си дали сметка, че са различни от всички останали животни. Стотици хиляди години минали, преди те или поне някои от тях да узнаят, че те, разбира се, са нещо повече от друг вид животно. Но някои и сега гледат на себеподобните си като на разумни животни.