Въпреки това нагонът за оцеляване бе много силен. Бавно, твърде бавно се научих да контролирам процеса. Разбрах, че това не бе задължителна прелюдия към смъртта, че този процес може да бъде насочван. Но мина цяла година, преди да стигна до възприемането на реалността на пътуването извън тялото — сега познато като ОИТ. Стана в резултат на около четиридесет внимателно осъществени ОИТ пътувания, предоставили само и единствено на мен подробна документация. С това познание страхът скоро се стопи, за да бъде заместен с нещо почти заповедническо — любопитството!
И тогава нещо трябваше да се направи. Нуждаех се от отговори, а бях сигурен, че не бих могъл да ги намеря в индуския ашрам. Мисловните ми процеси, за добро или за зло, бяха продукт на Западната цивилизация. Затова именно, нуждаейки се от систематична помощ и от събиране на информация, свързана с това странно „Неизвестно“, създадох отдел за изследване и развитие в корпорацията, притежание на семейството ми и мен. Накрая този отдел бе обособен и се превърна в известния понастоящем институт „Монро“.
И така, първоначалната цел бе единствено да реша личните си и нетърпящи отлагане проблеми — да пренасоча моите произвеждащи страх Неизвестни в Познания, ако в края на краищата това въобще бе възможно. Това означаваше да се науча как да контролирам и да си обяснявам пътуванията извън тялото. Като начало аз бях единственият, когото познавах, нуждаещ се от такава помощ, затова мотивът бе личен и егоистичен, а не задълбочен и идеалистичен иди благороден. Не се извинявам за това, сам си плащах сметките.
От съвременна гледна точка ОИТ е състояние на съзнанието, при което усещате себе си различен и отдалечен от физическото си тяло. Тази отдалеченост може да бъде два сантиметра или две хиляди метра, ако не и повече. Можете да мислите, действате и усещате в това състояние така, както го правите физически, макар и с някои изключения.
В ранните периоди на ОИТ-дейността вие сякаш запазвате формата на физическото си тяло — глава, рамене ръце, крака и т.н. Колкото повече свиквате с това ново състояние на съществуване, толкова повече формата ви може да става все по-малко прилична на човешката. Както е желатинът, току-що изваден от калъпа. За кратко време той запазва формата на калъпа, после започва да се стопява по краищата и накрая се втечнява или се превръща в капка. Когато това се случи по време на ОИТ, достатъчно е само да помислите за себе си и веднага ще приемете човешката си форма.
От това описание става ясно, че „второто тяло“ е крайно пластично. Въпреки това много важно е да се знае, че каквато и форма да придобиете, вие си оставате вие. Това никога не се променя — освен че откривате за себе си, че сте нещо повече, отколкото сте си давали сметка.
Колкото до местата, които посещавате, и нещата, които правите — изглежда няма ограничения. Ако все пак има, не сме ги открили. В състояние извън тялото вие повече не сте ограничени от понятията време-пространство. Можете и да сте в тях, но не сте част от тях. Вие — вашата нематериална същност — се чувствате съвсем удобно в друга енергийна система. Притежавате огромно чувство за свобода. Макар и да не сте напълно свободен. Приличате на балон или на хвърчило, закачено на връвчица. На другия край на въженцето — невидимото въженце — е физическото ви тяло.
Цо време на ранните ни изследвания разбрахме, че живеем в култура й цивилизация, където будното материално съзнание е най-жизненото от всички качества. Не е лесно да се проследи всяко състояние на различно съществуване. Едно дребно изследване веднага произвежда неограничен брой аномалии, които не пасват, нито могат да бъдат обяснени в рамките на ограниченията на съвременното Познание или системи от убеждения, имайки предвид, че. „убеждение“ е понастоящем разпространен етикет за всичко, което не може напълно да бъде разбрано или обяснено.
Започнахме да работим върху въпроси, свързани основно със съзнанието. Какво става с него, когато изпаднем в безсъзнание вследствие на удар по главата, шок, припадък, алкохолно отравяне или свръхдоза наркотици, анестезия, сън или смърт? Дали съзнанието прилича на магнитно поле, произвеждано от електромагнит, което престава да съществува, щом токът бъде изключен? Ако е така, дали то отслабва или се усилва при промяна на „електрическия“ ток? Ако го правим, това става без каквото и да е познание за това „как“ се извършва. Как бихме могли все пак да контролираме такова действие?