Този нов фактор в Системата за Живот на Земята се оказал разрушителен и обезпокоителен. Той имал същите нагони, мотиви и ограничения, както и останалите форми на живот, плюс забраните от размерите на тялото и възможностите. Въпреки че новото същество започнало да доминира над останалите в относително кратки срокове. Единствената област, която продължавала да се съпротивлява, била самата енергия на Земята. Основните модели на земя, въздух, вода и огън останали в по-голямата си част неконтролируеми и неразградени.
Победата имала значителна и жизнена цена. Посвещавайки фактически цялата си енергия на Системата за Живот на Земята, новите същества не обърнали внимание или отхвърлили всяко директно познание по въпроса какво би могло да бъде извън нея. Й затова те станали плътно затворени в действителността на теорията на Системата за Живот на Земята. Но в пряк конфликт с масивното поглъщане и преосмисляне на земното познание била най-съществената характеристика на съществата — мисловна осъзнатост, чужда за самата система. Това бил развиващият се ум, който предвидил начините за завладяване на всички останали същества, които продължават да приемат първоначалната „команда за оцеляване“ до крайности и абсурди, напълно несъстоятелни и извън онова, което дори смътно е обяснено, както е необходимо.
На някой от етапите новите създания сами си дали названието Човек: Човешки „Същества“. „Хомо сапиенс“.
От самото начало Човешкият Разум научил много от своето наследство. Той открил, че животинскотр стадно чувство за сдружение върши добра работа. Възприел познанието за съвкуплението, придобито от животните, които се грижат за своите малки, докато те сами не станат способни да се грижат за себе си. Същото станало и с отборното действие при ловуването. Организираното сдружение му позволило да се справя успешно с другите животни. Така че съществата се развили като най-големите хищници, които Земята някога е познавала. Те създали процеса на изкуството и науката, че дори и спорта.
Животинската теория за лидерството била призната отрано. Първоначално най-силният поемал водещата позиция. После били прибавени качества като сръчност, интелигентност, възможности на ума. Лидерът пръв имал право на избор върху жените, пещерите, най-добрата част от лова Така съревнованието се обърнало навътре кой ще вземе връх. Хищничеството и противопоставянето между съществата станало норма, така както в зоологическата Градина или стадото.
В цялата история, когато и човеците да са се организирали в големи групи от някаква забележителна стойност, теорията за появата на Бога винаги е ставала фактор от първа величина: Едно просто обяснение защо това се е случвало е, че когато Човешкият Разум преминава в зряла възраст, за него повече няма бащински напътствия, които да учи, обвинения, предоставена помощ или установяване на правила. Нуждата от бог или богове затова би могла да има прости, разумни източници. Като деца ние растем под влиянието на баща и майка — непосредствените представители на мощта и славата, които са ни създали. Когато самите ние станем възрастни и родители, ние търсим или измисляме един по-голям Баща или Майка, които да изпълняват тази роля. Богът на теория е задоволителен начин да обясним непознатото и да освободим човешкото същество от най-различни нежелани отговорности. Някои развиващи се човешки същества, които поддържат теорията, че никой или нищо не е по-велико от тях, трудно могат да приемат това.
За да се изяснят и поставят Неизвестните в категорията на Известното, Човешкият Разум също се е придвижил в друга посока. Той взима директни повтарящи се преживявания и, като използва правилото за причина и следствие, ги обръща в Известни, което се предава от баща на син, от майка на дъщеря, после от говоримото към писаното слово и вероятно към онова, което става познато в училище. Съвсем относително доскоро съществуваха необмислени и прекалено опростени процеси за търсене на Познатото, на които бе дадено названието наука.
С течение на времето новите доминиращи човешки създания развили хищническия процес далече извън основата на „Убивай за храна“. Те определили свои собствени правила и закони, които често са в конфликт със Системата за Живот на Земята. Страхът все още бил главният инструмент на търговията с алчността, егото, сексуалността и други толкова важни компоненти. Независимо от изкривяването и затъмнението обаче, различното мислене се проявявало.