Способност за реакция на преживяното (емпатия)
Емпатия е чувството на признателност и дори разбиране, без да е необходимо да притежавате някакви лични спомени или преживявания. То е признаването на единството извън материалните същества. То също е отражение на познанието, че такава опитност е съществена за индивидуалния процес на обучение. Затова нищо не може, а и не трябва да се направи, за да опитваме да променим проблемите, с които другите трябва да се справят. Съчувствието и състраданието са специфични видове, които са оцветени от емоции с разнообразна степен.
Системата за Живот на Земята не притежава познание или разбиране за тази област. Най-приблизителното решение може би е инстинктът на стадото или глутницата, който стриктно се базира на нагона за оцеляване.
Вероятно съвременните изследвания на делфините в случая са уместни.
Нежна усмивка
Това е пряк информационен поток на ниво Личностна Същност. То е форма на онова, което може да се нарече несловесно общуване — многократно и напълно едновременно предаване/приемане, което не може да бъде изразено с думи. Изражението на лицето е автономен отклик: „Получих го, силно и ясно!“
Системата за Живот на Земята не притежава нищо сравнимо с това. Най-близко би могло да бъде отношението, развито между Човешкия Разум и любимите животни — близване на ръката или мъркане. Но симулациите са навсякъде!
Широка усмивка
Друг тласък директно от Личностната Същност. Това излъчване не може да бъде преведено с думи или графики. „Радост“ и „удоволствие“ са твърде земни. Съществуват много имитации и понеже е твърде подкупващо, индикаторът широко се използва за манипулиране.
И отново няма нищо сравнимо в Системата за Живот на Земята. В тези рамки всяко подобие е признак или встъпление към хищничество.
Забелязваме на красотата
Това е чиста Личностна Същност. То е непоквареното възхищение от вдъхновението и съзиданието на изграденото не само в Системата за Живот на Земята, но и на моделите на Човешкия Разум, от устремените нависоко мостове и сгради до акапелните хорове и представления на Човешкото Съзнание. То е процес на събиране на информация/ опитност, на който Човешкият Разум не може да устои.
Системата за Живот на Земята не притежава схващане, нито пък нещо сравнимо за него, и затова не съществуват имитации.
Носталгия
Тя извира от нашия Личностно Същностен източник на спомени, който най-добре е осмислен като емоционални стойности от предишна опитност в сегашния ви живот. В тази посока е възможно да има отклонение от лежащите в основата й косвени принципи: „Покажете ми пътя да се върна у Дома.“
Системата за Живот на Земята няма схващане или сравним модел, който да не е систематично обоснован. Най-близки са мигриращите птици и сьомгата, но техните мотивации са практически систематични модели.
Нежен допир
Много прост израз на Личностната Същност. Допир вместо прегръдка, потупване вместо удар с юмрук, замахване вместо блъскана Дори и животните разбират и знаят разликата.
В Системата за Живот на Земята животните наистина научават грубата разновидност. Но всичко, което те могат да направят, е да ближат или да се отъркват, което може би е достатъчно.
Анонимен дар
Истинска демонстрация на Личностната Същност в действие. Алтруизмът и агапията4 са действащи илюстрации. Служба на другите без каквато и да е компенсация или признание, освен от собствената същност на Човешкия ви Разум.
В Системата за Живот на Земята това е напълно извън разбирането. Ако се сеща, то е случайно, а не планирано.
Мислене
Човешките Мозъци са мислители до степен, неизвестна където и да е другаде в Системата за Живот на Земята. След като веднъж преминем покрай примамките на системата, ние откриваме поток от идеи, просветления, интуиция, инвенция, нововъведение, всичките сортирани за нас от нашия великолепен процесор — ума. Те са произведения на заповедите на Личностната Същност и често пъти са проблеснали благодарение-на любопитството, един голям катализатор за промяна.
Няма нищо дори далечно наподобяващо в Системата за Живот на Земята. Всичко, което откриваме, е някакво елементарно обработване, някакви инстинктивни процеси, които обикновено се приписват на енергична възпри-емчивост на физическите сензори. Някои животни наистина притежават любопитство, което често води до фатални последици.