б) Помнете, че крайната ви цел не е физическото оцеляване. По този начин, докато е валидно, че вие сте тук, за да свършите определени неща, че съществуват и дейности, които вие трябва да извършите, за да сте тук, вие не трябва да сте отчаяни. Могат да възникнат нещастни случаи, но вие не можете да загубите, вие вече сте имали опитността да бъдете човек;
в) Сексуалният възпроизводствен нагон, е най-силният животински инстинкт в Системата за Живот на Земята. Предназначен специално за физическо оцеляване на създанията, той контролирали е манипулиран да контролира повечето аспекти на човешкото поведение. Наслаждавайте му се, но няма нужда да живеете и умирате заради него. И се наслаждавайте на действията заради онова, което те са, поддавайте се само с ваше знание;
г) Физическите неща (материали, храна, инструменти, играчки) са чудесни за местна употреба, но притежаването е всъщност само временно удобство. Вие не само не можете, но и няма да искате да ги вземете с вас — дори и физическото си тяло.
3. Поддържайте преходното си положение. Вие сте човек по ваш избор в най-точния смисъл на думата. Това право на избор остава в сила по време на вашето посещение. Можене да опаковате опитността си и да отидете когато и където пожелаете, без цензура или наказания от всякакъв източник или вид. Ако Човешкият ви Разум е задоволен, вие ще го направите, независимо от местен навик или нечие усилие. Пристрастените към Системата за Живот на Земята вероятно няма да разберат, но това си е техен проблем.
4. Наслаждаващи се на живота си в Системата, направете максимални възходите и паденията си — но не се пристрастявайте. Издигнете се над яростта за това как работи системата, за очевидните несправедливости, нечестните преимущества, бруталността, безсърдечността, измамата. Този свят по план е хищнически, но той е изключителен учебник.
5. Тренирайте Човешкия си Разум толкова пълноценно, колкото е възможно, като знаете, че това е само упражнение. Стройте красиви сгради, разрешавайте „проблеми“, миришете цветята и наблюдавайте залезите, композирайте музика, изследвайте „тайните“ на материалната вселена, вкусете входящата информация от петте щ сетива, поглъщайте нюансите на близко приятелство и ситуации, чувствайте радост и мъка, смях и съпричастие, съчувствие — и напъхайте цялата си емоционална памет в пътната си чанта. 6. Най-важното, позволете на Вашия Човешки Разум да търси, преживява и да прибавя, към Вашия поток от съзнание, когато и където да го усетите. Пийте го, наблюдавайте, но бъдете нащрек за тенденцията да го обичате, дължаща се на спомена за Дома вътре. Пазете се от илюзии и споразумения, които понякога правят трудно подреждането на истината в средата на Системата за Живот на Земята.
7. Вашият Човешки Разум има естествена й нормална склонност да се опитва да прави неща в Системата за Живот на Земята no-скоро по начин, към какъвто е привикнал Там. Историята е пълна с такива опити, но накрая системата винаги побеждава. Ръбът може и да е протрит, но хищническият анимализъм просто се връща, понякога малко по-прецизен отпреди, но винаги надделява. Това не означава да не се опитвате в проявата на Човешкия си Разум, а е възможно дори да промените част от него, но вие никога няма напълно да го промените. Ако постигнете цялостно преразглеждане; системата няма и не би могла да съществува. Макар че кой знае колко дълго все пак ще съществува тя?
Всички горепосочени точки са Познания за другите и са лесни за проверка от ваша страна чрез директна логическа дейност на лявото ви полукълбо по всеки въпрос или убеждение. Затвърдете вашия Различен Мироглед, като го доказвате за себе си и единствено за вас самите.
В този момент темата за Системата за Живот на Земята изглеждаше завършена, но не бе. Друга част от мен, която познава задълбочено от различен аспект Системата за Живот на Земята, изисква да бъде изслушана:
… Бе дълъг преход през гората, докато стигнем океана. По пътя бе тихо, освен бръмченето на насекоми и понякога крясък на гарван във високите дървета, Само лекото пращене на сухи листа в буйната трева говореше за дребни създания, ако някой се заслушаше внимателно. Под свежия аромат на растящата зеленина се напластяваше дълбокият мирис на влажна земя и загнила растителност, и двете — леки сигнали за развиващия се жизнен процес.
Духаше слаб вятър, докато мекият тътен на вълната постепенно нарастваше. После гората свърши й сиво-зеленото море се разпростря до хоризонта. Величествени кули от къдрави облачета плуваха над главите ни в чистото, ясно и синьо небе. Тревистият бряг, където започваше белият плаж, ни канеше без съпротива да се отпуснем и легнем, за да, отдъхнем. Вълните бяха нежни и спокойни. Бризът — хладен и мек, слънцето — топло и свежо.