Всичко се свежда до това — началото й краят — вечно продължаващият период от време. Тази жива маса от въздух, вода и земя — която взима и която дава, която произвежда.
Това е нещо повече от познание, повече от съзнание, повече от преживяване. To e повече от интелигентност, знание, истина и разбиране. Цялото е много по-голямо от сумата на отделните части.
Това е великолепен процес на обучение. Да се научиш да отделящ това от онова, различията и сравненията: горещо от студено, светлината от мрака; шума от тишината, силата от слабостта, болката от удобството, тънкото от дебелото, грубото от нежното, равновесието от нестабилността.
Там се научава причината и следствието, действието и противодействието, цена и плащане, власт и отговорност. Признава се и правото на избор: да спреш или да тръгнеш, да държиш или да отпуснеш, да потънеш или да плуваш, да се смееш или да плачеш, приятел или враг, награда или отмъщение, успех или провал, победа или загуба, организация или хаос.
Така се научаваш да мислиш: да координираш, да пресмяташ, да оценяваш и общуваш; да помниш, свързваш, планираш и да имаш идеи; да мечтаеш, създаваш, да вярваш, да се надяваш и да знаеш. И способността да прежизяваш и изразяващ чувства: радост и екстаз, мъка, съпричастие, самота, взаимност, добродетелност и раздразнителност, както и възхищение от красотата на формата и движението.
В това е научаването да се учим: думи и числа, писане, правене на опити, познание и мъдрост, предавани от родител на дете, от поколение на поколение, без травма от възстановяването. Учене да се създават системи, закони и правила, които дават сигурност, че това учене ще продължи и ще се разширява.
И всичко това е там — близо до гората. То е в зреещите житни класове, в говедата, в мултимилионните редове от хранителни растения и в заводите, които преобразуват веществото в по-удобна за употреба форма. То е и в многото различни подслони, наречени домове, високите и стройни кули, устремени към небето, моторните превозни средства, заместващи тялото, корабите, плаващи около света-над и под океанските вълни, крилатите носачи, които чертаят бели линии в небето, и металическите птици, реещи се в небето, които обикалят около земното кълбо стотици, хиляди километри над неговата повърхност и всеки донася неизброимо количество информация всяка секунда, ден и нощ. То е също и в невидимата, макар и измерима, мрежа от контролирана радиация, която служи за общуване и локално намиране на посоката.
А има и нещо повече, например усилване на възприема-йехо с помощта на лещи и огледало и електронните уши за търсене на сигнал във вселената, само един сигнал за смекчаване на самотата, търсене през звездите, съзвездията, галактиките, новооткритите мъглявини и черни дупки. Ето и нелогичното упование встрани от нашата синя планета до близката луна, където в праха бе оставен неизличим отпечатък. Ето и странстването и разказите на набедени изследователи да разглеждат и се приземяват на други планети и оттам да се придвижват към тъмнината на дълбокия космос.
Научаваме също за постоянното разгръщане на моделите, които някога изглеждаха ненакърнени, в земя, въздух и вода: на сплави, компоненти, елементи, атоми, молекули, ядрени частици, радиация и форми на вълната; на гравитацията, инерцията, момента, центробежната сила, поляризацията; на органичната и неорганичната природа, живите материални структури и техните процеси.
Учим за изследването на разум и създател; за вярата, спането и сънищата, проникновенията и виденията, философии и системи за убеждение.
Учим също и Любов.
Тогава това е удивителният пакет от постижения през хилядолетията на еволюционно усилие, което с лекота, но триумфално можем да носим при нашите далечни пътувания в отвъдното; наследство с неоценима стойност, което ще бъде остойностено и приложено Там.
Въпреки че… и все още… между облаците и глъчката има едно неприятно чувство за липсващ фактор, жизнено значим. Обърнете внимание, появява се малко личице между огромната маса от други знания. То е оформено не толкова като човек, а повече като маймуна. Очите греят от чувство.
То е там, цялото е в очите. От безкрайността на безвремието, носителят на първата искрица интелигентен разум, предтечата поглежда и наблюдава с тиха гордост и радост, с благодарност и възхищение, но не и с пълно разбиране, с благоговение нарастването на искрата. Това е прародителят на блудния син.