Ето тук, видян чисто и ясно, е един липсващ фактор — животинската основа. Нищо от това не би се случило, ако не беше неговото присъствие и обезпечаване. Това е било живото доказателство, от което да учим, осигурявайки мършата за консумация, млякото за пиене, кожите за топлина, по-силният гръб за споделяне на бремето, газта за осветление, бижутата и амулетите от бивни и рогове. Съществувала е също лоялност и форма на приятелство, докато е имало някои, които са открили, че голата човешка кожа и животинската си приличат и са развили по-нататъшните пътеки на разбирането далече извън всякаква представа.
Животинската енергия била движещата сила зад искрата. Тя е предоставила не катализатора, а нуждата, мотивите и суровата физическа сила. Тя не трябва да се крие или обезличава, но да се включи топло и сигурно като основен пласт от сърцевината, без която нищо не би се случило. Трябва да я извисим с гордост, така че всички да знаят.
И знаейки това, малкото личице се усмихва леко, нежно и дори с копнеж, а после изчезва.
Време е да продължим. Връщането назад по пътеката през гората е изпълнено с поздравления. Катеричка на ниско клонче гледа надолу и цвърчи. Тъмнозелена муха кацва на ръката и се наслаждава на нежното погалване с пръст. Три костенурки застават настрани и наблюдават с любопитство, но без да се безпокоят. Сива лисица обикаля по пътеката и сяда долу в нерешителност къде да насочи вниманието си. Дрозд се спуска бавно надолу настанява се на рамото и чурулика нежно в ухото, докато приближи края на гората. С последно почукване по бузата той раздвижва крилата си и се връща на средните клонки.
Сбогом, приятели мои: Но аз непременно ще ви взема с мен.
Припомняме и преразглеждане
На този етап ми се струваше благоразумно, преди да продължа напред, да потърся нова посока и отсъстващото Основно в областта, където изразходвах голяма част от усилията си. Все пак аз бях свързан дълги години с тази работа за лявото и дясното мозъчно полукълбо. Съществуваше ли нещо, което бях пропуснал — нещо, което дори да не отговори на въпросите, би могло да посочи пътя? Може би преразглеждането на онова, което сме правили, а и все още правим, ще бъде от полза.
Споменах и преди за моето първо пътуване извън тялото през 1958 година, което преобърна живота ми. По това време Отделът за Изследване и развитие на корпорацията, ръководена от мен, чиято специалност бе производството на звук за радиопрограми, бе създал ефикасни методи, с помощта на които звукът можеше да се използва за предизвикването на сън, лесно и приятно. През същата година бе направено откритие, което промени цялостната посока на изследването и вероятно на самата корпорация. Определени модули на звука създаваха различни състояния на съзнанието, които не бяха обичайни за човешкия мозък.
През следващите десетилетия различни изследователски програми непрекъснато прибавяха допълнителни потвърждения за ефектите, произвеждани от тези състояния, и за специфичните звукови комбинации и честоти, необходими за целта. Бяха открити методи и техники, даващи възможност ни индивида да поддържа и контролира различни модели на съзнанието. За допълване на изследователските усилия през 1971 година бе създаден институтът „Монро“. По-късно Институтът стана независима образователна и научна организация. Благодарение на сътрудничеството и приноса на стотици специалисти и доброволци, включително учени, лекари, психолози, преподаватели, компютърни програмисти, изпълнителни сътрудници, художници и много други, сега Институтът е международно признат за работата му в тази област.
Би трябвало да е ясно, че първоначалната работа и разходи за изследователската дейност не бяха посветени на подобряването на човешкия род, нито пък бяха предназначени да усъвършенстват някоя част от научното общество или света като цяло. Това просто бе опит за контролиране на учебния процес по време на сън, а по-късно да се вникне в отношенията между мозък, разум-тяяо и съзнание като феномени. И така чак до днес не бяха публикувани никакви академични трудове. Ортодоксални научни методи, макар и използвани, когато бе приемливо, често пъти бяха игнорирани, щом се докажеше, че са безполезни. Развитите методи не съдържаха догми и ритуали, нито бяха ръководени от някоя определена ценностна система, религия, политически или социални принципи. Не се употребяваха наркотици или лекарства, нямаше хипноза иди подсъзнателни внушения или каквото и да е друго, макар и далечно подобие на промиване на мозъка. Те не бяха насилнически, а индивидът винаги носеше отговорност, упражнявайки волята си, без да е под командата на другите. Използвайки резултатите от многохилядни часове на изследване, обектите могат да се научат да контролират съзнателно най-различни продуктивни състояния на мозъка. Ре-зултатът от това проучване на съзнанието оказа огромно влияние върху множество други области. Те включват физическото и умствено здраве, обучение и памет, физическа координация, съзидателност, разрешаване на проблеми и справяне със стреса. Процесът, известен, като Синхронизация на полукълбата, или накратко Хеми-Синк, снабди потребителите си с инструмент за самоконтрол при постигане на собствените им цели, чрез облекчаване и поддържане на целенасочено концентриране, високо продуктивно, ясно състояние на мозък-съзнание.5
5
Списък на методите и техниките на Института и практическото приложение на технологиите ще намерите в Приложението. (Бел. прев.)