През годините в Института бяха отбелязани нови постижения в начините на мислене. Взети заедно, те оформиха, така наречения Различен Мироглед.
Съзнанието е цялост
По време на нашето съсредоточено будно състояние ние като Човешки Разум използваме онази част от спектъра на съзнанието, която е ограничена във време-пространството. Това е станало възможно чрез устройството, идентифицирано от нас като физическо тяло с неговите пет сетива. Това физическо тяло ни позволява да изразяваме външно нашия разум-съзнание чрез физическа дейност и общуване.
Когато по някаква причина се осъществи концентрирането, нашият разум започва да се рее из спектъра на съзнанието, вън от възприятието за време-пространство, съзнавайки все по-малко непосредствения материален свят. Когато това се случи, ние ставаме разумни под друга форма. Фактът, че ние често се затрудняваме да си спомним правилно участието си в онази друга част от спектъра на съзнанието; не отрича съществуването на неговата реалност. Проблемът е във възприятието и превода, променени и изкривени, каквито те са при употребата на сегашните системи за анализ и измерване на време-пространството.
Спектърът на съзнанието обхваща очевидно безкрай-ностите извън време-пространство в други енергийни системи. Той продължава също и „надолу“ през живота на животните и растенията, вероятно и на податомно ниво. Всекидневното човешко съзнание е активно най-вече само в един малък сегмент от целостта на разума.
Теорията на настройката
Методите и техниките на Института могат да се идентифицират като способи за установяване и контрол на фазите в развитието на разума. В будното физическо състоя-ние нетренираното съзнание извършва тези етапни промени, често всеки ден, често с малко или въобще без контрол.
Първичното Развитие се осъществява, когато съзнанието е напълно концентрирано върху информацията, постъпваща чрез физическите сетива или дейността им. Всяко отклонение от това състояние може да се разглежда като периодично развитие, когато някоя част или процент от съзнанието е до определена степен възприемаща под друга форма. Един пример е невниманието, когато входната информация от сетивата остава силна, но част от разума „блуждае“. Това, което наричаме бленуване, е друг пример. Самонаблюдинието, при което вниманието е отстранено от физическото възприятие, е по-преднамерена етапна промяна, каквито са и определени съзерцателни състояния. Спането е средство за промяна към друго състояние на съзнанието, когато се получава съвсем малко възприятие от физическите сетива.
Поглъщането на алкохол и някои опиати предизвиква разделяне на фазата на промяна. Част от съзнанието е „тук“, а друга част е в друга област на целостта. В тези случаи, когато стимулаторът се премахне, промяната отшумява. Психозите и слабоумието са непреднамерени случаи. При тях може да се използват опиати или химикали за отслабване или премахване на нематериалната сфера.
За да бъде разбран по-ясно процесът, можем да приемем, че физическото тяло е настройващ се механизъм, чрез който човешкият разум може да действа в материално съзнание. Като такъв той се състои от индиректна процедура, която превръща моделите на физическите сетива във форми, които могат да бъдат възприети от разума no-скоро като радио или телевизионен приемник, настройван на определена честотна лента в електромагнитния спектър. В тези приемници има; разпределителна секция, която филтрира най-голямата част, от разсейващи или изкривяващи сигнали или хармонии от други части на спектъра. Точно както настройваме радиоприемника си постепенно от една станция или честота на друга, като един сигнал заглъхва, а друг започва да се чува съвсем отчетливо. Приемникът излиза от фазата на първоначалната станция и се премества до точката, където друга станция може мигновено да бъде слушана. Докато продължаваме пренастройването, първоначалната станция повече не се чува, а надделява друг сигнал.