Човешкият мозък, който също има достъп до разпределителя, действа по подобен начин. Необученият в настройващия процес мозък бавно се понася без контрол от една фаза на съзнанието към друга. Докато го прави, се получават сигнали частично от физическия механизъм и частично от различни сегменти на цялостното съзнание. Входящият сигнал от физическото състояние отшумява, докато никакъв такъв сигнал вече не достига до мозъка, който се придвижва към състоянието, най-общо познато като спане или безсъзнание.
Учебните програми, създадени в Института, предлагат способи за прилагането на тези промени във фазата при волеви контрол на индивида. В ранните етапи на обучението разумът напълно се успокоява и почти не чувства страх или отрицателна възбуда от получените в резултат изменения. Причината за това е, че тези състояния на съзнанието са позната територия. Представянето в нова и организирана форма е онова, което е различно, когато всякакви промени се правят целенасочено от самото съзнание.
Символи ма лявото/дясното мозъчно полукълбо
Изследванията на Института доведоха до следа, водеща в посока, противоположна на следваната от някои други изследователи на разума. Почти цялото усилие бе и е насочено към методологията за употребата на лявото мозъчно полукълбо, на интелектуалната, аналитична част на мозъка, която да използва дясното полукълбо — интуитивната, абстрактна част.
При използването на съзнанието повечето от изследванията бяха провеждани чрез поставяне на обекта в кабина, осигуряваща напълно изолирана среда. Чрез методи и техники, използващи разнообразни модели на звука, на обекта се дават способите да навлезе в различни състояния на съзнанието. Извън кабината един техник ръководи различните аудио и други електронни измервателни уреди и записва мозъчните вълни и други материални отговори на обекта, докато наблюдателят общува словесно с обекта в кабината. Стереослушалките, носени от обекта, създават ефекта, че наблюдаващият техник е в кабината, зад главата на обекта. Нещо повече — наблюдателят се превръща в заместващ лявото полукълбо на обекта, помагайки му да използва повече от неговия собствен интелект, j3a да знае или разбере повече от Онова, което той прави.
Чрез този метод доброволецът се научава да бъде обективен в своето преживяване и става възможно да се събира информация и подробности, които обикновено не са на разположение в чисто субективни състояния на познанието. В резултат целият мозък мисли до краен предел, свързан, интегриран, без доминираща част. Всички наши системи на обучение, независимо на живо или на запис, не са нищо повече от заместител на механизма на лявото мозъчно полукълбо, което дава възможност на ползвателя-участник да достигне и задържи своите аналитични способности по време на необикновени и дори екзотични състояния на съзнанието. Те позволяват развитие чрез познаване и разбиране, и дават възможност да се преодолее най-голямата преграда — страхът.
Ние разкрихме, че територията на дясното полукълбо без ограничения е богата и изобилстваща почва за разработване от лявото, полукълбо. То е свързващото звено на цялото мозъчно съзнание, което произвежда безценни хранителни вещества.
В края на краищата работата бе напълно завършена. Институтът все още разработва начини за производство на обратни физиологични данни, които идентифицират форми на човешкото съзнание, основно неизвестни или непризнати от съвременните културни стандарти. Да вземем един специфичен пример: Ние търсим начини и способи да доведем до приемливи нива разнообразните изключителни човешки способности, които се появяват тук очевидно случайно през цялата ни история.
Продължителното изследване на тези и подобни линии предлага възможността за довеждане до разбираема и приемлива форма на истинската природа на неортодоксалните феномени на мозъка. Включването им към съвременния културен контекст може да се превърне в знаменателно събитие в човешката история.
Но като погледна своята работа и тази на Института, чувам тъничко гласче, което настоява да му бъде обърнато внимание. „Е, добре — казва то, а аз не мога да кажа, че се чувствам удобно, като го слушам. — Ако в този момент това е цялата работа, която си свършил, тогава наистина нещо липсва. Ето ти например показваш на хората как да използват целия си разум и да имат така наречения Различен Мироглед, но не изглежда да правиш нещо, за да ги подготвиш за онова, което наистина има значение. Тази работа със Системата за Живот на Земята наистина е много добра, но те не остават тук завинаги. Те очакват повече и аз трябва да ти кажа, че го очакват от теб. Е, какво ще кажеш за това?“