Първата крачка бе да направя преглед на събитията и действията от миналото, за да се опитам да определя какво бе причинило тази промяна в посоката. И може би, докато правя това, да достигна до решението, както и до липсващото Основно.
Както описах преди, точно обратно на предположенията ми, цялата история на опитността извън тялото ми бе доминирана от лявото мозъчно полукълбо. Това ясно потвърждава значимостта на придобитите от лявото полукълбо способности по време на Човешкото ежедневие в t Системата за Живот на Земята. Всеки автоматично би предположил, че ОИТ е дело изцяло на дясното полукълбо, защото не бе от време-пространството и затова нямаше отношение към процеса на логическото и аналитично мислене.
Но това предположение бе неправилно. При всяка от моите ОИТ дейности разумната част от мен присъстваше до някаква степен. Нещо повече, колкото по-голяма бе тази участваща част, толкова по-голям бе напредъкът ми. Прогресът в тези случаи може да бъде формулиран като „разбиране, водещо към осведоменост, завършваща с приложение“. Без тази придобита способност вероятно аз все още щях да се рея из въздуха над леглото или щях да съществувам само чрез предписаната ми дневна доза успокоителни.
Ето и една типична илюстрация: В ранните дни аз тайничко се връщах към физическото си тяло от някое „локално“ пътуване извън тялото, като всичко бе под контрол и действаше както бях сигурен, че трябва да става. Изведнъж се сблъсках с преграда и бях, принуден да спра. Опитах се да мина през нея, но тя бе твърда като стоманена повърхност. С положителност знаех, че физическото ми тяло бе от другата страна на преградата и затова бе жизнено важно да я преодолея. Преминах огромно разстояние нагоре, но не можах да намеря пролука в стената. Тръгнах надолу, но резултатът бе същият и наляво и надясно. Нямаше път през нея. Бях ужасно изплашен, представяйки си как ще прекарам вечността, пльоснат върху тази непроницаема стена. Опитах всяка молитва, за която можех да се сетя, скимтях за помощ и накрая се свлякох, треперейки като загубено дете — каквото всъщност си бях.
След цяла вечност, както ми се стори, когато треперенето ми премина от само себе си, аз се облегнах и започнах да мисля разумно. Ако не мога да проникна през бариерата, ако не мога нито да мина отдолу или отгоре, или пък да я заобиколя, единствената ми възможност е да се върна в посоката, от която бях дошъл. Независимо от онова, в което вярвах, това би могло да е единственият отговор.
Така и направих… и няколко мига по-късно бях вече във физическото си тяло с абсурдна лекота — благодарение на логиката на лявото мозъчно полукълбо.
Всяка следваща бариера, с която случайно се сблъсквах, даваше път на събирането на информация, опитността, силогистичния анализ на онази обучена на Земята част от мен. Въпреки огромните различия в ситуациите и условията, които трябва да се имат предвид, процесите на изследване и обучение бяха съвсем същите. Независимо от всичко, след като веднъж ситуацията се случеше, отговорите и решенията не се появяваха с магическа пръчка. Аналитичният инструмент, както наричаме лявото полукълбо, ги предоставяше съвсем точно. Може и да не съм ги харесвал, докато се развиваха, но и не бих могъл да отхвърля тяхната точност.
Това, от което се нуждаем, независимо дали сме в или извън тялото, е да пренебрегнем или разрушим забранителните знаци, табутата, предупреждението, наричащо се „Светец на Светците“, изкривяванията на времето и преместването, неконтрастните „черни дупки“ на еуфорията, мистицизма, митовете, фантазиите за Господ или Светата Майка. После трябва добре да се огледаме с придобитите способности и развитието на левия си мозък. Нищо не е неприкосновено, когато дойде време да бъде изследвано или поставено под наблюдение.
Трябва да сме признателни, че това изисква количествен скок в развитието на нашия Различен Мироглед. Може да се сравни с излизането от локалния трафик с неговия хаос, бъркотия и червен сигнал на светофара и преминаването на широката междущатска магистрала — главният път към Неизвестното. Картата, която ние разработваме, ще съдържа пътя, доколкото нашите действащи модели на съзнанието могат да го разширят.
Но създаването на картата на Магистралата е едно, а пътуването по широкия път — друго. То не може да се превърне в~абсолютно Познание, докато всъщност се прокарва от индивида с неговия ляв мозък в добра форма. Освен ако не започнете да помните на какво прилича то. Все същото, картата и Различният Мироглед може да ви помогнат да си изградите по-точно убеждение, което пък вероятно по-лесно може да се превърне в Познание.