Въпросът бе: Защо изведнъж бях изложен на тези сигнали след толкова много години? И друг въпрос: Защо те причиняваха страдание на физическото ми тяло?
Изглежда повечето, ако не и всичките тези сигнали, действаха в области извън Магистралата6 (както сега бях свикнал да ги наричам), непосредствено граничещи с прекратяването на физическото съществуване или смърт, както ние, хората, го наричахме. Знаех всичко за тези области, но не бях запознат с тях. Бе необходимо по-нататъшно изследване.
Започнах на следващата сутрин, около три часа, като използвах методично, бавно излизане. Чувствайки се отпочинал и отпуснат, започнах да излизам от фаза с физическото и се настроих към тъмнината на състоянието извън тялото, с напълно будно съзнание на лявото полукълбо. Сега бях в началото на междинното пространство или поточно на моята входна рампа към него. И тъкмо щях да се прехвърля над затворените области с техните очевидни изходещи рампи, както обичайно правех, когато един от онези странни сигнали ме дръпна силно. Съвсем целенасочено го последвах.
Сигналът ме доведе до голям град, после до една жилищна кооперация, а после ме вкара в една спалня в апартамент на среден етаж. Имаше огромно легло, като приказно царско ложе, а върху него лежаха трима голи — двама мъже и една жена. Единият от мъжете правеше доста активен секс с жената, другият се опитваше: да се вмъкне между тях, но без успех. Всеки път, щом се опиташе, той падаше от леглото на пода. Знаех, че той бе подал сигнала и се чудех защо ли не си беше продължил да пада на пода.
Улових вниманието му по време на следващия цикъл от качване на леглото върху съвкупляващите се хора. Той ме погледна с изненада, неговият блестящ пенис в ерекция се люлееше нагоре-надолу, докато той се тресеше от възбуда.
— Кой, по дяволите, си ти?
Отговорих, че няма да му свърши работа. Би било по-добре, ако дойдеше с мен.
— Какво искаш да кажеш с това, че няма да свърши работа? От десет години чакам да се добера до това задниче и вече ще го направя!
Отново посочих, че няма полза. Нещата за него вече бяха различни.
— По-добре ти повярвай, че са различни! Сега съм свободен! Не знам какво се случи, но съм свободен! Веднага щом го разбрах, дойдох тук. Сега само тя да спре да го прави със Сами, аз бих могъл да си го получа!
Попитах го какво прави нещата различни.
— О, това! Тъкмо излизах от подлеза на Петдесет и трета и Медисън авеню, и изведнъж усетих болка в гръдния си кош. Паднах. Не останах дълго на тротоара, може би само минутка, и станах. Човече, по-различен се почувствах! И все пак какво ти влиза в работата?
Казах толкова ясно, колкото ми бе възможно, какво всъщност се бе случило.
— Аз съм мъртъв? Какви дивотии говориш? Да не би да действам като мъртвец?
Напомних му за падането от леглото, без да може да докосне нито мъжа, нито жената. Той погледна ръцете си, а после надолу към другото си тяло.
— Но аз все още съм ей аз! Усещам тебе си! Предполагам, че все още действам като самия мен!
Той се разсмя и аз се разсмях. Отбелязах, че не се променяме твърде много, когато умрем, или поне — не напълно. Той погледна към двойката на леглото, които сега се бяха успокоили и лежаха очевидно задоволени, а после видя и отпуснатия си пенис.
— И на него няма да му хареса, че е умрял! Казах му, Че има компенсации, и той заблестя.
— Значи би трябвало да съм получил сърдечен удар тогава… Но може да не съм имал проблеми със сърцето…
Тъкмо щях да му отговоря и забелязах жената на леглото. Очите й бяха отворени и тя се бе взряла в мен. Дали наистина ме виждаше! Очите й се разшириха от удивление, но тя не изглеждаше уплашена. Тя гледаше право в очите ми и в погледа й имаше знание. Обърнах се към мъжа, стоящ зад мен, и му казах, че трябва да си тръгвам. Той бе шокиран.
— Какво искаш да кажеш с това, че напускаш? Ами с мен какво става? Аз какво да правя?
Предложих му да дойде, ако желае. Отново се разсмя.
— Няма да можеш да се отървеш от мен! Нямам повече работа тук, би трябвало да го знам. Освен това искам да разбера нещо повече за онези компенсации.
Посмяхме се още малко. Хванах ръката му и започнах да се издигам, а той ме погледна с лекота. Тъкмо преминахме през тавана и аз погледнах назад към момичето в леглото. Тя все още наблюдаваше й нашите погледи се срещнаха. Знаех, че няма да има нужда да идвам за нея.
Тя вече бе известена.
Няколко мига no-късно ние леко излязохме от фаза. Усетих човека да се дърпа в ръката ми.
— Накарай ги да се махнат от мен! Махайте се! Погледнах надолу. Огромна маса от бивши човеци се блъскаха и се бореха в един безкраен опит да правят секс помежду си. Тежката-реакция на мъжа бе изменила пътя ни.