Пластът на чувствата
Това бе следващият по-вътрешен слой от енергия, когото срещнах. Познавах всички емоции — не тези, които бяха потискани, а онези — минали и настоящи, които бях изживял и съхранил, и радостни ц тъжни, а и неразумните ядове, който сега ме удивяваха. Колкото до страховете, съществуваше непрекъснато постъпващ поток, имитирайки онова, което чувствах във всеки момент. Интересното бе, че този пласт изглеждаше строго организиран.
Разрушената преграда
Той no-скоро приличаше на нащърбена дупка в сива стена. Когато направих опит да премина през този привлекателен отвор, имаше слабо съпротивление и после бях оттатък. Докато прониквах през дупката, структурата на енергията, източник на съпротивлението на стената, ми бе абсолютно ясна.
Разбрах също, че онова, което бе направило дупката в стената, бе същото, което бе станало в моя собствен модел. Удивителната част бе, че поради моя копнеж аз никога не бях се спирал, за да забележа действителното съществуване на преградата.
От какво бе изградена бариерата? Пристрастеността към Системата за Живот на Земята и огромното множество системи от убеждения, възникнали в нея. Очевидно, след като вече веднъж се бях промъкнал през една пукнатина инцидентно или по друг начин, и продължавах да разширявам отвора, като го използвах — вероятно чрез събиране на информация и увеличаваща се опитност, — докато тази част от преградата се бе срутила.
Съкровищницата
И така… Какво съм аз? Зад бариерата имаше стотици сякаш люлеещи се лъчи от разноцветна светлина. Изпълнен с несигурност, аз се приближих и докоснах най-близкия. Богат мъжки глас звънна в съзнанието ми.
— Добре, добре! Отново плащаш дан на любопитството, Робърт!
Дръпнах се бързо назад, но мърморенето остана с мен. Веднага се доближи друг ярко светещ лъч, бледоморав на цвят. Този глас бе женски.
— Разбира се! Да не би да съществувате само вие, мъжете, Боби!
И това бе само началото. Процесът непрекъснато се повтаряше. Всеки път ставаше все по-лесно. Дадох си сметка, че всеки лъч светлина бе един от мен, една от личностите на моето Аз-Там, завършена с различна жизнена опитност. Вътре в рамките на моето Аз-Там бе приютен съответен жизнен модел на всяка от личностите с големи подробности. Давам си сметка, че това не е адекватно описание, защото всяко е разумно, чувствено същество с индивидуални възприятия, разум и памет. Комуникацията, бе лесна, защото аз разговарях със себе си! Въпреки това имаше толкова много, че аз само се плъзгах по повърхността. Емоционалните елементи бяха толкова много и така силни, че не можех да се задълбоча.
Когато настройвах фазата си с тази на моето Аз-Там, откривах, че всеки един изисква просто мисълта за този модел в моята сегашна жизнена дейност. Някои ми бяха познати, тъй като знаех за тях като движещи сили в сегашната ми жизнена опитност. Ето и най-забележителните:
Архитектът/строител
Това бе ерата на етроителството на катедрали и замъци през дванадесети век в Англия и Европа. Бях попаднал в немилост, докато протестирах срещу ужаса, че приятели-работници заплащаха с живота си, когато огромни камъни падаха от високи скелета и размазваха хората на земята отдолу. Отказах да изпълнявам неразумните прищявки на силните на деня. Емигрирах във Франция, където ми се случиха същите неща в същата последователност, но с различен край. Някой от разярените властници ме обезглави.
Тази част от мен бе рефлектирала в детството ми още преди да навърша десет години, при строителството на дву и триетажни бараки. По-късно се появи и дизайнът и строителството на театрални декори, а после — създаването и чертаенето на планове, инженерната работа и ръководството при строителството на различни сгради в Уестчестър Каунти, щата Ню Йорк. След това във Вирджиния, а то ми достави голямо задоволство.
То също обяснява голямата скръб, която доведе до физическо заболяване, по време на сегашното пътуване до Англия и Франция, когато посетихме различни катедрали и други старинни здания. Ефектът бе толкова забележителен, че се наложи да съкратим престоя са и в Лондон, и в Париж. В моето Аз-Там подробностите бяха напълно значими, но емоциите бяха доста по-големи, за да се задълбочавам.