Години по-късно, когато бях тийнейджър в сегашния си живот, направих опит да конструирам такъв самолет, в който летецът трябваше да лежи проснат по очи. По време на Втората Световна война безуспешно се опитах Да продам проекта на този самолет на самолетостроителната промишленост, в отговор на проблемите с натоварването от земното ускорение и начина на действие. Това бе преди да имам и най-слаба представа или понятие за степента на онова, което сега знам, че съм, и въобще не съм си давал сметка за източника на идеята.
Вибриращият
Бях приел, че тази моя друга част бе изскочила от енергийната система, която бе мой източник, и която погрешно бях нарекъл КТ-95. Моето най-скорошно посещение там — У Дома — нито потвърди, нито отхвърли предположението ми. Това, което тълкуваме като музика, бе, разбира, се, в пълна сила извън системата, макар и не в съзидателните форми, които ние разбираме.
Описанието на Аз-Там разкрива една личност, за която имах съвсем смътна представа. И времето, и мястото са неопределени, а съществата вероятно са нечовеци. Това Аз-Тогава е главна, но очевидно най-разстроена част от мен, която постоянно прави опити да имитира нещо, което е банално през определената жизнена дейност. Обикновено се опитвах да предам това с музика. Настоящата култура и цивилизация не притежават познание и инструменти да го направят под друга форма.
В този живот пълно и цялостно приложение на вибрирането във всяка форма е толкова естествено, колкото и дишането за нас. То е част от тяхната дезоксирибонуклеинова опаковка. Те притежават и използват способността да манипулират веществото, за да им бъде полезно, чрез ментална вибрационна енергия. „Музиката“, която те създават, е употребата на нефизическата енергия, но не електромагнитното поле. То не само индуцира настроения и емоции от всякакъв вид, но насажда или възпира голямо разнообразие от сетивни модели, приличащи по някакъв начин на нашите физически сетива, макар и съвсем не толкова ограничени.
Повечето от това Аз-Тогава е извън способността на моето Аз-Тук да го разбера. Сега аз просто признавам присъствието на такава личност и оставям тази моя същност да изразява това, което е възможно и изпълнимо. Нещото, което възбужда най-много любопитството ми, е как моето Аз-Там е могло да се включи в такъв необикновен начин на живот. Описанието не хвърля светлина върху това или най-малкото аз не мога да намеря отговора.
Мореплавателят
Този жив спомен е за първия, помощник на кораб в ерата на квадратните трансмисии. Само най-необикновените случки са ясни за Аз-Тук. Например преминаването през един тесен пролив, вероятно Магелановия, по време на силна буря. Прекарахме много часове неподвижно свързани с брега, борейки се с вълните и вятъра. Бях поел руля, защото бяхме затънали на около сто и петдесет метра от каменистия бряг.
Сантиметър по сантиметър най-накрая успяхме да преминем през протока, като загубихме трима от моряците си. Въпреки че имахме няколко спасителни въжета на кърмата, никой не се доближи до тях. Ако си бяхме направили труда да ги спасяваме, това можеше да означава повреда на целия кораб. Единият от загиналите моряци бе най-добрият ми приятел.
В сегашния ми живот, макар че съм роден в Средния Запад, брегът и океанът ме привличат като магнит. В Ню Йорк първото нещо, което си купих, когато започнах да печеля, бе малка лодка. В продължение на час аз управлявах лодката като професионалист, без да съм бил инструктиран. Последваха много приключения, включително среднощно плуване с една ръка на петнадесет километра от брега по време на буря. Въобще не се уплаших от морето и понякога се връщах с богат улов. Винаги съм обичал мореплаването и често копнея по океана.
Новопристигналият
Това бе само блещукащ лъч светлина. Когато се протегнах да го докосна, се появи образът на тийнейджър войник от най-ранни времена, същият, за който си бях спомнил. Не бях учуден, но си мислех дали се е движил с мен по обратния път. Бях объркан от вълната на обожание, която се излъчваше от него. Успокоих я с усмивка и ръкостискане.
Оригиналът!
Това е този, с когото се запознах по време на последното ми посещение на КТ-95 и определено не бе материално същество според нашите разбирания. Все още разбирането ми е, че съм проявил любопитство за човешкото съществувание, като „турист“, посещаващ други реалности, включително време-пространство. След едно гмуркане във водите на Системата за Живот на Земята аз се пристрастих. Повтарянето на живота на КТ-95 започна да ми досажда. Но как това първоначално Аз се е превърнало в същество не бе известно нито на мен, нито пък на него. Ние никога не се замислихме достатъчно.