Но сега виждам светлината зад него и мисълта за онази част от мен Аз-Там довежда до гръмотевична буря. За някой, който никога не се е интересувал особено от „предишните животи“? Мигновено тази мисъл възбуди шумен смях. Откъде? От кого? Всичко бе около мен и вътре в мен. Нямаше форма, която да усетя, но имаше излъчване в мен и от мен. Тогава вътре в мен аз чух глас.
„Добре, млади приятелю. Сега вече знаеш. Вземи този РОУТ със себе си и се върни, когато си го разгадал.“
Шокът от гласа и смеха ме върнаха напълно във фаза обратно към Системата за Живот на Земята — във време-пространството и физическото ми тяло. Бяха направени чудеса за моя Различен Мироглед.
12. Вътре в душата
Не ми се стори лесно да се приспособя към откритието, че аз се противопоставях на една моя част, за която не знаех, че съществува. Въпреки това общуването бе абсурдно просто. Не бе неочаквано, както когато говориш сам на себе си, също няма никаква преграда. „Говоря“ не е точната дума, контактът се осъществява далеч по-бързо, отколкото изречената дума би позволила, а да се нарича обмяната на информация „разговор“ е крайно неуместно.
Онова, което следва, е кратко извлечение или резюме на множество сесии с частта от мен — Аз-Там, започвайки с мигновена среща. Всичко, което трябваше да направя, бе да се настроя внимателно, да премина през разрушената преграда и вече бях вътре в двореца на светлинните лъчи, в сърцето на моето Аз-Там.
— Не бихме употребили термина „Сърце“. Много е материално.
— Тогава в центъра.
— Ние сме това, което се означава с цялото е по-голямо от сумата на частите.
— В такъв случай вие сте цялото на онова, което аз съм бил, когато и където и да е било това.
— Фокусът, върхът на пирамидата ти и нещо повече, включително ти, какъвто си сега.
— Това е no-скоро една каша!
— Не съвсем. Ние сме високо организирани. Ти опозна пласта на паметта, когато мина през него, нали?
— Така е.
— Пластът е съвсем прецизно подреден във формата на отделни части, а също и според категорията. Така са и всички останали модели на съществуване, през които ние сме преминали. Мигновено можеш да откриеш онова, което ни е необходимо.
— Това е добре.
— Размисли за всичкия този страх, който те притеснява. Лесно можеш да се предпазиш от него. Ние го преобразуваме по-бързо, отколкото ти го донасяш. Ти трябва да си припомниш на какво приличаше само преди тридесет и пет години. Или се вгледай в някои от хората около теб. И тогава говори за каша?
— Мога да си представя!
— Така ли? Лесно се забравя, когато не е пред погледа ти.
Преминах през огромно количество емоции, които навлизаха в мен. Трябва да съм потискал голяма част от тях, без да съм го съзнавал.
— Предполагам, че аз — ние — имаме система, за да се справим също и с това.
— Наистина имаме. По-малко е, отколкото сме свикнали, но качеството се подобри страхотно. Както и да е, напоследък ти позволяваш на чувствата да контролират действията ти само когато ти пожелаеш да е така. Правиш го добре.
— Кажете ми, съществува ли някаква име или идентификация, която бих могъл да използвам за вас? Представям си, че имате повече от една.
— Притежаваме всичко необходимо в даден момент. Ние сме мозъчният тръст, мисловният резервоар, по-старите братя, всичко. Защо не използваш някой от тези акроними, който най-много ти допада? Какво би казал за Борд на съветниците? Или Изпълнителен комитет — това е, по-близко до нас.
— Ще се спра на това — Изпълнителен комитет!
— Чудесно! Внимавай, след като си направихме труда да пристигнем и сложим ред в действието ти, както би казал ти, сега вече наистина можем да тръгваме.
— Пристигнали сте, за да сложите ред в действието ми? Какво означава това?
— Ти най-накрая сам си проправи път дотук, след всичките тези години. Ние многократно ти помагахме да се справиш и ти никога не погледна назад — сигурни бяхме, че ще дойдеш, за да изследваш. Ти не го стори. Наложи се да използваме по-преки начини, като отзвука от болката във физическото тяло и притегателните сили, които ти наричаше сигнали за помощ.
— Значи сте ги създавали вие?
— Обичайно това са неща, за които ние се грижим, когато ти си заангажиран да бъдеш ти — да бъдеш буден и човек. Решихме, че ако ти се наложи сам да се погрижиш за някои от тях, може да бъде възбудено любопитството ти. Така и стана.