— Защо? Какво искаш да кажеш?
— Тя води към свободата. Сега е твой ред — ти си отговорен. Ние не сме нищо повече от кабина със скимтящи пътници, надяващи се, че ще се оправим, и даващи съвети.
— Какво се надявате да откриете?
— Пътя навън. Началната скорост за излизане. Не просто отвъдния живот, а вечността.
— Аз… мисля, че разбирам. Какво се очаква да направя аз?
— Ти си най-добрият шанс, който някога сме имали. Ние ще те подкрепяме и ще ти помагаме по целия път. Не можем да вършим абсолютно всичко, но има много неща, които правим. Окуражавахме те да мислиш за онова, което ти наричаш „Извън тялото“ и ето, че накрая то започна да действа.
— Вие ли го правехте?
— Спомняш ли си онези сънища, преди? Как се опитваше да издигнеш самолет над земята, но винаги над главата ти имаше кабели?
— Помня съвсем ясно.
— Това бяха практически упражнения, които правехме, когато ти идваше тук по време на сън.
— Да… започва да се подрежда…
— Ти бе толкова изплашен, че не забелязваше как те дърпаме — поне не тогава.
— А останалата помощ по пътя. [???] напоследък имам впечатлението, че наистина сам върша някои неща… не вие.
— Не можеш да го представяш по този начин. Ти наистина получаваш малко помощ. Помни, че не сме приковани във времето — нито пък ти, какъвто си сега. Ние можем да се върнем назад десет или хиляда години — все същото е. Но сме напълно съвременни, когато помагаме.
— Тогава аз не съм нищо друго, освен ваш сурогат…
— Когато започна сегашния си жизнен път, ти наистина беше такъв. Но докато прогресираше в опитността, ти се превърна в съвсем нова личност. Сместа, с която започна, постепенно се разтвори в цялото.
— Това е нещо, с което ще трябва да свикна. „Аз“, който помага на „мен“? Свикнал бях да мисля, че помощта е външна… Кажи ми, има ли нещо, което вие-ние не можем данаправим?
— Трябва да оставим Аша да се справи с това. Той е добър техник. Ще контактува с теб сега.
— Аша…?
Получи се слаба промяна в честотата.
— Аз съм Аща. С какво мога да ти бъда полезен?
— Аз… аз питах за границите…какво можем и какво не можем да правим…
— Аз не знам каква не можем да направим, но съм запознат с това, което сме в състояние да постигнем.
— Е, добре… често съм се чудел защо сякаш не мога да изпълня някои работи, които други очевидно могат.
— Какви еа тези работи?
— Да виждам излъчването от хората, да чета мисли, да притежавам това, което ние наричаме психоспособност. Всичко, което мога, е да се настройвам във фаза извън тялото.
— Желаеш ли да изпълняваш и тези други действия?
— Е, сега, като питаш… не, не е нужно.
— Ние не вярвахме, че те са необходими. Но ако ти наистина искаш един от нас да използва тялото ти и да говори, докато ти отиваш някъде другаде, само се отпусни и заспивай.
— Не, не бих искал да служа за канал. Това не е пътят към свободата, както аз го разбирам. Но… Желая да знам отговора на въпроса какво бих правил сега.
— Ние не можем да ти дадем този отговор. Можем да ти дадем поддръжката, от която се нуждаеш, и информацията. Но само ти знаеш какво да правиш. Ние всички сме зад теб. Ти не познаваш собствената си мощ. Хайде, открий я, това именно трябва да сториш. Ако успееш, а ние сме сигурни, че ще го направиш, ние ще бъдем свободни.
— Този нагоя, който имам… да помагам на човешкия род… Той за какво служи?
— Можем Да ти кажем за него, въпреки че може и да не ти хареса.
— Имам нужда да знам.
— Службата на човечеството може да се определи като служба на самия себе си, но в твоя случай, понеже ефектът се разпростира толкова нашироко, това определение не може да се приложи. Колкото повече усъвършенстваме човешкия род, толкова повече се усъвършенстват нашите възможности. Едно главно съвършенство е равно на сто по-незначителни.
— Искаш да кажеш, че една висока планина се равнява на няколко ниски хълма.
— Освен че планината достига до по-големи висини.
— Значи тази служба — усъвършенстването — си струва?
— Най-определено.
— Какво ще кажеш за връзката, която ние определяме като любов? Къде се прилага тази енергия?
— Приятелю мой, ние имаме толкова много от тази връзка, изградена, за да ни изведе към безкрайността и извън нея. Ние я взимаме с нас, когато тръгнем, Тя е главната енергийна основа за нашия интелект. Онова, което ти сега възприемаш като любов, изяснява, а не обезсмисля. Тя обединява едновременно болката и удоволствието. Тя е обединение на противоположности за създаване на цялото. И ти откри много любов през този си живот, щом се освободи от илюзиите си.