— Би трябвало да съществува огромно количество опитност, складирана тук, във вас… в нас. Колко живота има тук?
— Може би хиляда или повече. Престанахме да ги броим отдавна. Тук има всяка възможна ситуация, всяко чувство. Всяко нещо, което ти откриеш по време на земния си живот, се складира тук… по петдесет различни начина.
— Тогава какво правя аз, преминавам през всичко това отново?
— Трябва да откриеш едно последно парче. А ти си много близо. Когато го намериш, ще полетим навън. Ще си отидем.
— Къде ще отидем? Как?
— Ние не знаем. Ти ще трябва да ни кажеш.
— Ясно… Но сигурно ли е, че сте попаднали на точния човек? Имам чувството, че има и друг някой човек тук по това време — някой друг, извън това наше Аз-Там.
— Така е. Той е твоята резерва или заместник, както би казал ти. Подкрепа. Но ти си пръв в редицата.
— Този друг… да не би да е тя — жена?
— Да.
— Мога ли да се срещна с нея?
— Вероятно по-късно. Тя би ти изглеждала като отдавна загубена сестра.
— И така… Сега, хайде да се уверя, че съм разбрал правилно тази работа с възвръщането.
— Съвсем не е нещо необичайно. Много от нас го използват през по-голяма част от времето.
— А те защо де се връщат тук доброволно?
— Ти би ли го направил преди петдесет години?
— Не знам… вероятно не.
— Става така, че някои толкова се затварят в Системата от убеждения, че повече никога не се връщат тук, дори и по време на сън. По този начин ние губим около девет от всеки десет. Те напълно забравят за нас тук. Ние продължаваме да помагаме въпреки всичко, надявайки се, че те евентуално ще си спомнят — и понякога го правят. Ние сме тук, за да ги ловим, когато паднат през пукнатините.
— Това не е успешен резултат! Но не всички, които аз улових, бяха част от нас, нали? Надявам се, не.
— Само един или двама. Другите, които ти освободи, изчезнаха, когато Системата им от убеждения надделя, нали?
— Значи това е ставало?
— Тяхната Система от убеждения е всичкото, което могат да задържат. Затова те отиват там, където вярват, че има някакъв вид сигурност. Но те никога не забравят нашите опити да им помогнем, дори и когато те не съвпадат с очакваното от тях. С течение на времето се появява съмнение, може би след още десет живота, и представител на тяхното собствено Аз да ги освобождава и ги връща-обратно там, където те принадлежат.
— Аз някога бил ли съм изгубен в Системата от убеждения?
— Да, бил си.
— Защо най-накрая откликнах на вашата помощ?
— Бе комбинация от няколко фактора: повече любопитство, по-малко страх, липса на тежко индоктриниране.
— Не ми харесва да питам, но има още нещо, което трябва да узная. Колко живота съм имал аз, искам да кажа ние, колко пъти сме били затворени в Системата от убеждения?
— Никой не знае. Сигурно много пъти.
— Каква загуба! И колко пъти аз — това аз — съм се губел или съм изчезвал по пътя за насам?
— Достатъчно. Не е било загуба, не съвсем. Ние спечелихме много знания от онова, което се случваше. Ние научихме твърде много от онези други животи, така че този път вярваме, че може да се свърши работа.
— Да се свърши работа? Кое може да свърши работа?
— Изграждането на онова, което ти наричаш начална скорост. Така че ние — всеки от нас може да бъде свободен.
— Да… разбирам. Мога ли да достигна до вас, ако се появи необходимост?
— От този момент нататък ние, сме така близко до теб, колкото е твоята кожа. Сега, приятелю, ти трябва да правиш онова, което е нужно. И най-вече — прави го с любов.
Невъзможно е да се опише сумата от енергията на обичта, пречистена през повече от хиляда живота, която, както научих, всяко Аз-Там е складирало във всеки човек. Нещо повече, откритието и работещото познание за съществуването на моя „Изпълнителен комитет“ вътре в моето Аз-Там, както и конструкцията на моето Аз-Там, радикално преобърнаха моя собствен Различен Мироглед. Откритието запълни много празнини във файла на моето Познание, а те съществуваха от много години.
И сега вече съм сигурен, че всеки човек има своето или индивидуално Аз-Там, допълнено със съответен саморазвил се Изпълнителен комитет. С вашия нов Различен Мироглед, на място и действащ, да откриете вашия собствен, сега вече няма да бъде чак толкова трудно. По-трудното ще бъде да възприемете, че той може и да съществува. Вие трябва сами да потърсите отговорите и когато ги откриете, поставете ги във вашия персонален файл на Познанието. Може би ще можете да разберете защо нашите личности са толкова сложни.
Повече от физическото тяло? Колко много повече!