Мисленето е най-използваното отклонение от М, а чувствата са ленти от М, съседни на мисълта. Любовта също е лента от М, близкостояща до мисълта. Феноменът на предизвикване на мисъл — по желание или автоматично — е странично разклонение на М, а мисълта влияе и модули-ра М-излъчване.
Въвеждането от хората на формите за общуване във време-пространството (говорене, писане, докосване) са оказали голямо влияние върху необходимостта от усъвършенстване на информационните системи, базирани на М. Въпреки всичко хората са обект на непрекъснато въвеждане на М-енергия от други източници, включително и човешки, без съзнателното знание както на изпращача, така и на получателя.
Моето Аз-Там се състои единствено от М, аз съм същество от „Там“ — вън от време-пространството, но в полето М. Хора, които не са духовно активни във време-пространството, които са извън фаза по време на сън, в безсъзнание или по друг начин, действат в полето М с по-малко фазово взаимоотношение с материалното. С изключение на онези специалисти в процеса, повечето хора са изцяло заети да се справят с полето М и знаят за енергията М не повече, отколкото и в материалната среда. Онези, които са специалисти по отношение на М-техниките, рядко считат, че Системата за Живот на Земята си струва труда. Навсякъде съществува прекалено много възбуда.
Обвързването, получено по време на физическия живот, е стриктен отпечатък на полето М. То продължава и в пластовете на личното Аз-Там във всяко състояние на съзнанието и разума. Онези, които изцяло са излезли от фаза с време-пространството, онези, които са умрели, може би първоначално ще пожелаят да запазят контакта със Системата за Живот на Земята. Липсата им на умение прави невъзможни всички, с изключение на най-елементарните опити. След кратко време според стандартите на Земята тази връзка отива на заден план. Въпреки това новата връзка от жизнената опитност оказва допълнително влияние на взаимодействието между пластовете на Аз-Там. Колкото връзката е по-силна, като например всеобхватна любов, толкова по-близко е продължаващото взаимодействие между слоевете.
Влиянието на мисловната радиация на полето М, възбудена от Човешките Мозъци, би било зашеметяващо, ако са включени отношенията, дължащи се на свойствена фаза. Що се отнася до съзнателното настройване във фаза, цялата индивидуална система на познания е във фаза (настроена е) само с част от тази радиация. Ако няма съвпадение с дадена честота, няма и възприятие. Влиянието на полето М продължава не само във време-пространството, но и в местопребиваването на самото М-поле — временно или постоянно. По пътя на опитността могат да бъдат научени, макар понякога и болезнено, методи за предпазване от получаването на нежелана мисловна радиация. Всичко е въпрос на настройване. Щом се затвори настройващият рецептор на мисловната форма, влиянието изчезва. Това важи както за материалната, така и за нефизичес ката среда.
Груповата мисъл, особено когато тя първоначално индуцира емоции, може да бъде твърде заразителна и прилепчива, което се дължи на високата амплитуда на излъчването. И обратното, организираното излъчване на М-поле-, то на отделната личност, ако е с широколентов обхват, може да бъде хиляди пъти по-силно от излъчването на групата. Какъвто и да е източникът, приемането може да окаже влияние на всеки разум и/или тяло, което съдържа резонантни рецептори.
Има и вътрешен фактор, който трябва да бъде включен. Емоционалните мисли имат свойството да предизвикват сигнали във физическото тяло, които могат да бъдат изтълкувани грешно. Те могат да се намесят не само във формата на дезоксирибонуклеиновата киселина, но и в модела на Аз-Там. Това вмешателство се поражда непреднамерено от материалния Човешки Разум, манипулиращ полето М. Резултатите могат да варират от силно физическо здраве, през имунната система, до редки заболявания, както и до тяхното снижаване, предписване на безвредни лекове, „чудотворни изцеления“, та чак до физическа смърт.
По време на човешката история са съществували и онези, които са притежавали в определена степен контрол над своите М-полета на мисловна радиация. В някои случаи това е било резултат от синтеза на персоналния слой, избран точно за този определен житейски експеримент. В други процесът се е усъвършенствал у индивида чрез акумулирането на остатъчна мисловна радиация и преобразуване в работна система. Отхвърлянето или приемането на мисловната радиация може да се постави под контрол чрез манипулиране на рецепторната настройка. Качеството и амплитудата на мисловното излъчване, изпращано от тези личности, са насочвани от човешкия разум, за да служат на предварително планирани цели. Като най-забележителни от тези личности историята сочи политически и религиозни лидери. Най-успелите са минали съвсем незабелязано, което се дължи на преднамерената липса на последователност на тяхната дейност. Последните притежават способи да свързват други ленти на М-полето с тази на мислите, за да произвеждат разнообразие от преживявания в рецептора, за да променят материята в нейната структура и форма, и за да разнообразяват енергийните полета на време-пространството.