Въпроси без отговори!
14. Цялото и частите
С поглъщането на товара от страничните влияния, толкова реални, колкото ми изглеждаха, започнах да се замислям дали въобще бе възможно да имам Различен Мироглед, който да е достатъчно устойчив, че да контролира достъпа им. Изглеждаше невероятно, че бях успял да се движа във всяка посока с всичките тези ограничения, които ме задържаха.
Но все пак го бях правил и надеждата ми бе именно в този факт. Именно защото знам, че не съм единствен, има надежда не само за мен, но и за всеки друг с достатъчно здрав Различен Мироглед.
Усещах, че може би съществуват и други несъответствия, които бях отхвърлял, затова преди да направя следващата жизненоважна стъпка, аз се обърнах към моето Аз-Там за последна серия от въпроси. Щом легнах и се отпуснах, след кратък миг, колкото едно мигване с окото, контактът бе осъществен.
— Притеснява ме въпросът за влиянията.
— Не трябва да се смущаваш. Ти се научи да се справяш с достатъчно от своите рецептори. Ако рецепторите ти не са във фаза, влиянието няма да се получи.
— Позитивното мислене помага, нали?
— Отчасти. Целенасоченото игнориране на входящата информация помага повече. Всеки жизнен път, който ни се дава, е изпълнен с такива влияния.
— Всеки живот ли? Колко далече назад…?
— Колко назад се връщаме ние ли? Не можем да го съпоставим с вашата система за времеизмерване. Мога ли да ти покажа нещо?
— Разбира се…
… И те бяха там. Хиляди и хиляди редици, всяка светеща с енергия, разширяваща се навън в множество големини от мястото, където бях… моето Аз-Там! Някои редове бяха ярки, някои мъгляви, но всеки завършваше в нещо, което приличаше на излъчващ пласт… друго Аз-Там. Как съм могъл да пропусна такава връзка…?
— Ти не си я пропуснал. Ти смътно си ги усещал по друг начин. Те са сумата от всички личности, които ние някога сме били, свързани с онези, за които ние мислим, и онези, които мислят за нас. Ярките са онези, които са във връзка с теб в сегашния ти живот.
— Божичко!
— Не, приятелю. Няма бог тук, така, както ти си мислиш. Съжалявам.
— Значи много от тях… много от моите, моите връзки в този живот…
— Нали разбираш, че това не са всички ограничаващи влияния, по никой начин. Когато ние тръгнем, всички любовни връзки или ще дойдат с нас, или ще ни помагат по пътя. Твоята собствена любов, която притежаваш сега — тя идва с нас. Можеш да бъдеш сигурен в това.
— Всички ние тук ли сме?
— Има някои все още затворените някоя от системите от убеждения и други, които ще бъдат вън и вътре в човешкия свят в следващото хилядолетие, но когато ти дадеш знак, ние всички ще се съберем. Така ще стане и с всички други, които виждаш, че са обвързани с нас.
— Когато дам знак… за какво?
— За да си тръгнем.
— Къде?
— Където ти кажеш. Няма нужда да се безпокоиш. Ти ще знаеш.
— Как ще знам аз?
— Ще знаеш, след като направиш изследването си твоето преминаване по това, което ти наричаш Междущатска магистрала.
— Кога ще го направя?
— Веднага щом се освободиш от интереса си към влиянията. Нека се обърнем към нещо друго. Ти обмисляше броя на физически живите хора и колко от тях притежават колкото теб или повече способности да се движат без физическото си тяло.
— Да, наистина. Има около шест хиляди.
— Я сега виж влиянието, което вие бихте имали, ако бяхте шест хиляди! Бихте могли да промените света твърде бързо.
— Тогава защо не се е случило? Какво не сме чули за тях?
— Те се пазят тихи и скрити, както ти каза. Ние не очаквахме от теб да се покажеш, но един от твоята личност е настоявал да го направиш. По едно време ти си помисли, че наистина ще промениш света, но не това бе нашето предназначение. Останалите, които също излизат извън тялото си, просто си мълчат и упражняват влияние.
— Но защо? Каква цел преследват, като пазят мълчание?
— Отново говори твоята емоционална личност, тя винаги иска да направи добро. Останалите знаят, че не могат да променят Системата и не желаят да го правят. Те се задоволяват да се наслаждават сами на себе си в Системата за Живот на Земята и единственото влияние, което упражняват, е да доведат до максимум своята опитност. Те не желаят никой да знае за техните способности.
— Те ще пропътуват ли същия път по Интерстейт, както се очаква от мен да го направя?
— Вероятно те вече са го сторили. Ти бе забавен от влиянието на онези, които знаят за теб, и от онова, което те изискват от теб като резултат. Ти загуби част от свободата си и ти трябваше известно време, за да си я възвърнеш.