Сега остава още една област, която трябва да се проучи. Нечовешките Разуми.
— Какво трябва да знам за тях?
— Трябва да запомниш само едно. Те може би изглеждат по-умни от теб, но всичко, което имат в повече, е опитност. Те знаят повече от теб за отраженията на полето М. Ти трябва да наблюдаваш онези, които са свикнали да бъдат хора. Те знаят повече от останалите за това да бъдеш човек. Затова те биха могли да ти окажат влияние, ако не си внимателен. Но ние сме уверени, че ти можеш да се справиш.
— А другите? Онези, които не са хора?
— Те са непредвидими. Биват два вида. Едните имат същия произход като нас, но са живели физически някъде другаде във вселената. Те знаят как да работят с времето много по-добре от нас. Но по-голямата част само изпитват любопитство по отношение на хората.
— А вторият вид?
— Ти си този, който трябва да го открие. Когато го направиш, когато откриеш онези, които са истинските, ние ще имаме нов дом. Ти ще търсиш между Нечовешките Интелекти и няма да се заблудиш или да се отклониш от правия път.
— Д, търсенето. Можете ли да ми кажете какво търся?
— Къде отиваме после. Ние събирахме познание и опитност и вече сме научили достатъчно тук. Няма причина да стоим повече.
— Разбирам. И затова ли трябва да пропътувам по този път?
— Затова. Има едно нещо, което би трябвало да знаеш. С каквото и да се сблъскаш, нищо, абсолютно нищо не може да ти навреди. Ти си енергия на полето М, независимо от физическото тяло.
— Това е успокоително. Вероятно ще се наслаждаваме на пътуването.
— Не, приятелю. Не ние. Ще го направиш сам. Ние сме твоят охранителен и пътеводен фар, крито ще ти помогне да се върнеш обратно. Ние ще те чакаме, за да ни покажеш къде да отидем.
— Но… какво ще стане, ако аз не се върна? Или ако не открия нищо…?
— Ще има друго нас по някое време.
— А с мен какво ще стане?
— Ти ще се присъединиш към нас и ще чакаш. Но няма нужда да мислиш за това. Ние имаме доверие в теб.
— Иска ми се да съм сигурен като вас.
— Можем да ти помогнем за това. Ще ти покажем пример за подкрепата, която ти: получаваш тук, в нашия собствен пласт. Искащ ли да го видиш?
— Моля… … Хиляди ръце, протегнати, за да ме докоснат… очи, гледащи към мен с радост и надежда… зашеметяващо излъчване, което познавам като любов, която ме обгръща и пропълзява във всяка моя частица… всички те, това съм аз… ние сме… и чувство от сладко-горчивия мирис на успеха до болката от раздялата, смесени с радост и смях, страхът от пренебрегването, слепотата на вярата без откритието, красотата, звукът на пеещи гласове… Това от помощ ли ти е?
— Помага ми… Има ли още?
— Има повече от десет хиляди пъти по това. Всички останали пластове, коитоли видя, че са свързани с нас.
— Сега вече мисля, че разбирам… Бих искал да не бях загубил връзка с моя ИНСПЕС приятел. Той можеше и да дойде… Защо се смееш?
— Мислех, че се нуждаещ от демонстрация. Познаваш ли това?
— Усещането е познато… Бил съм тук и преди, но кога? Има хора, които се движат навътре, летят навътре… има огромна вълна от любов и братство, и сестрински чувства…
— Това е нашият спасителен поток, който ни избавя вън от териториите на Системата от Убеждения и от вътрешните кръгове.
— Ама това беше храната за областта на ИНСПЕС! Помня! И аз бях придружен от моя приятел… Моят приятел? Един от вас!
— ИЦСПЕС — това бе несъдържателен етикет.
— Кажете ми, с кого разговарях аз, кой бе толкова търпелив с мен й знаеше отговорите? Защо се смееш?
— Кой те познава най-добре от всички?
— Аз… самият? Аз съм говорел със себе си? А факторът време?
— Ти говореше със себе си — кой друг те познава по-добре?
— Затова значи срещата свърши! Получил съм цялата информация. И, както ИНСПЕС, аз знаех повече!
— Така беше. Процесът изпълняваше една стойностна и необходима функция на този етан от твоето развитие.
— Така беше наистина. Но не си спомням да съм играл ролята на ИНСПЕС.
— Не. Досега не си го правил.
— О… Тогава ще го правя, когато…
— Когато се върнеш. Това прави ли те по-уверен?
— То слага край на всеки страх, който бих могъл да получа.
— Добре. Сега ясна ли тя е последователността? Помниш ли посещението, което направи през предишен период?
— Помня. Преминах през 3000-та година, както я нарекох.
— Даващ ли си сметка какво се е случило след посещението ти?
— Не съм сигурен…
— Това ще е времето, когато всички ние ще напуснем. Всеки от нас, заедно с много други Аз-Там пластове, които ще тръгнат с нас.