— Значи това било. Ще трябва да разбера къде и защо.
— Точно така.
— И тогава какво ще стане с мен?
— Тъй като повече никога не искаш да се връщаш у Дома, ти ще чакаш тук с нас, след като завършиш физическото си ежедневие, в което сега си включен. А после заедно с нас ще направиш последното си пътуване.
— Значи все пак ще завърша сегашния си живот?
— Разбира се. Помни, след като се върнеш, ще трябва да вземеш всички онези срещи с ИНСПЕС заедно с теб. Сега нуждаещ ли се от още нещо?
— Ще се свържа с вас, ако го направя.
— Не, това е последната среща, докато се върнеш. Имаме работа за вършене, а и ти също. Ти имаш нашата любов. Какво друго ти е нужно?
— Нищо повече не ми трябва.
Приех това, което ми бе казано. Имах уверението, че ще се върна, въпреки че въпросът за успеха бе друго нещо. Имах добро доказателство, че бях неуязвим, моето Аз-Там, което се носеше из полето М в продължение на хиляди години. Бяхме направени от едно и също нещо.
Колкото до възложената ми задача, разбрах, че беше извън обичайното любопитство. Всичко бе внимателно планирано, дори и ако не знаех как да разпозная онова, което търсех.
Искаше ми се да мога да си взема приятел с мен, за да бъда по-малко самотен. Тогава установих, че няма да бъда сам, че любовното излъчване на полето М ще бъде заедно с мен през цялото време.
И така, ето я новата посока, където ще бъде намерено Основното!
15. Дълъг лъкатушещ път
Най-поразителният аспект е разчертаването на картата на трасето на Интерстейт. Свързващият път бе-огромно-то количество области, които бях оставил неизследвани. Очевидно, когато бях получавал достатъчно информация за някоя специфична цел, аз бях пренебрегнал или тълкувал грешно всякакви допълнителни данни. Това все пак бе имало и някои преимущества. Ако бях познавал потенциалните възможности, може би щях да дам път на предпазливостта и щях да отвлека вниманието си от всякакви по-нататъшни изследвания. Харесва ми да мисля за себе си като за авантюрист, но не и безразсъдно смел при търсенията ми под влиянието на любопитството.
Но сега бе нещо твърде много повече от любопитство. С цел достигането до едно истинско, очертаващо се Основно и с всички очевидни влияния с, техните съответни пропорции, аз бях готов за пълноценно сближаване с това, което по-рано бях спечелил съвсем случайно. Свършва един ред, а друг ще започне всеки миг.
Ето тук ще ви разкажа, доколкото мога да се справя с проблемите при превода, какво се случи.
З часа сутринта, 27 ноември 1987 г… Лесно е да се започне, лежа в леглото, концентрирано внимание… съпротива на тенденцията за ускоряване на процеса, по-бавно, този път не пропускай нищо… отпусни се, дишането равномерно… сега началото на диференциалната настройка… отшумяването на материалната входяща информация, докат то се задълбочава отделянето на фазите и нематериалните сетивни механизми започват да надделяват… чудя се защо имаше дори и страх… това прилича повече на заспива-не, но без загуба на съзнание… движение, движение… и сега над Земята, достатъчно високо, за да видя извивката… и още по-високо… огромен глобус, както го виждат космонавтите, красив… изпълнен с толкова много действие, спомените започват да извират…внимателно ги затварям, с изключение на един… да, като син на синовете на синовете ти идващ с мен… същността, която ми помогна да бъда това, което съм, винаги с мен, радостно…
… Премести още настройването… само тъмнина, дълбока тъмнина… тъмнина със структура… още малко премествам настройването на фазата и ето ги тях… милиони крехки искрици светлина, движейки се, като спазват церемонията, в две посоки… реят се навътре срещу и навън, откъдето току-що аз се появих, всеки един е човешки разум-съзнание, преминаващ транзитно навътре за ново начало на ново житейско преживяване във физическия живот… навън — към предопределен храм или илюзия, водена от вярата…
…Бавна промяна на фазата… дълбока мъка за онези, чийто полет се забавя до пълно спиране в зашеметеност и срам… по-ярките светлини на онези, които влизат отвън, освободените, помагачите, които успокояват разсейването на смъртната паника… знаеш за това, откакто ти беше едновременно издаващият писъци и утешителят…
После Територията на системата от убеждения с техните изходни рампи, започващи от Интерстейт… минавам бавно покрай тях, една след друга… твърде смътни, за да се види какво има извън тях… следващото, по-познатото, по-забележимото, водещо към великите религии… достъпни за онези, които се нуждаят от тях… по-силен поток от светлина навътре към тях и няколко капчици от поток навън обратно към Системата за Живот на Земята…