— Не разбирам. Да намериш пътя?
— Начинът да получиш своя отговор.
— У спял ли съм? Къде?
— Ти мина покрай него и не обмисли възможността.
— Минал съм покрай него? Отново ли съм пропуснал нещо? Къде?
— На мястото на първоначалната ти поява. Именно това търся и аз. Все още ми предстои да намеря първоначалния ми източник. Сигурен съм, че за мен отговорът е там. Може и за теб да е същото.
— Моят произход — КТ-95? Но аз го познавам твърде добре. Там няма нищо ново.
— Не ново. Старо — не, не това е терминът. Първоначално. Първичното е източникът. Потърси в извора.
— Назад към началото. Ще опитам.
— Пожелавам ти всичко най-хубаво, скъпи приятелю. Не се безпокой. Пак ще се срещнем.
— О, за това съм сигурен.
— Върви с любов!
Горещо излъчване мина край мен и заглъхна, щом светещата фигура се отдалечи. Случайна ли бе срещата? Случи се точно когато имаше нужда, когато разстоянието отпред изглеждаше безкрайно, донесе ми допълнителна сила, за да увелича устрема си. Но аз трябва да се върна обратно — нека изследвам малко по-нататък, преди да го сторя… Какво? Застопоряваща енергия — не мога да се движа!
Глас в главата ми — студен, поучаващ глас…
— Аз съм Господ, твоят Бог, на когото ти служиш.
…Усещане за интензивно налягане, сякаш се разтварям… сега съм във вода… белите ми дробове са пълни с вода… трябва ми въздух… трябва да се отърва от водата… не, не може да бъде, не е така… няма вода… нямам бели дробове. Бях накаран да помисля, че съм във вода… това е влияние… Аз знам, че не е така. Освобождавам се от налягането… Мога да почувствам пръсти от енергия, които напипват моята сърцевина… мога да спра това… затварям рецепторите… плътно затварям… помня как…
— Ти не помниш! Ти не помниш!
Но аз помня… Спомням си тестовете, опитността, получена при обучението на моето Аз-Там… те бяха така действителни… готов съм, готов съм за тази настойчива енергия… не може да ме нарани. Но какво е това? Какъв бог може да е този? Не може да ме нарани или пък да ме ядоса… бъди спокоен, горещ, приятелски…
— Ти не ме ли приемаш като твой бог?
… Идеята за бог, които измъчва, ме озадачи… оставих тази идея да отлети…
— Не се ли страхуваш от мен?
… Пресъздадох картина на себе си, разбит на милиони частици и събиращ се отново в едно цяло след всяка експлозия…
— Проклет да си! Ти не си нищо повече от една моя ненужна енергия, кой е твоят Господ?
… Енергията заглъхва до крехки частици и изчезва. Още колко такива като тези мога да открия?… напразни усилия…
… Какво каза Миранон? Трябва да се върна назад… обратно към КТ-95. Хайде да го направя… настройвам фазата… движа се бавно… изглежда същата… съвсем същата… облаци от дъги… Ще се просна да почина малко, лежа в — облаците и слушам музиката… да, така е по-добре… първоизточникът… но той е съвсем същият… винаги еднакъв. Това е задънена улица… нищо повече няма тук… не мога повече да стоя във фаза. Трябва да опитам и нещо друго, когато си отпочина… Какво ще правя после? Ето го пътя, който винаги си е бил тук… дори и кълбенцата от енергия отдолу… помня, когато бях малко кълбенце, скачах на въженца, както те сега правят… чакай… чакай… скачам… претъркулвам се навътре… помня… но какво ако? Какво ако?… да го преобърна, преобръщам подскока, какво става…?
… Внимателно, внимателно… усеща се по-силно, отколкото тогава… движението… музиката заглъхва… облаците се разтварят… кълбенцата енергия са си отишли… нищо сега, само спираловидна маса енергия, движеща се навън… движеща се навътре малко по малко… като плуваме срещу течението…
… Спиралата става все по-стегната, стегната… стесняваща се, много тясна… напрежението на тока е по-силно… трудно е да се движа срещу… но все още се движа… трудно, трудно… необходима е твърде много сила… точно срещу мен е центърът на вихъра… още малко, още малко… твърде е малък, не мога да мина през него… концентрирана енергия… скачай… скачай…
… Бушуване дълбоко, вътре в мен… друга вълна, по-голяма, издига ме… още една… боли, но е прекрасно…
(И една част от мен е оставена назад)
… Скачане… скачане… огромна вълна… ужасно боли вътре в мен, но е толкова прекрасно, изключително красиво… нищо не може да е толкова чудесно като това…
(Загубвам друга част от онова, което бях)
…Скачане… друга вълна… нищо не може да боли толкова дълбоко… нищо не може да бъде така всеобхватно с щастие… но повече не мога да издържам… (От старото ми аз не остана още много)