… Скачане… най-огромната вълна… това е то, това е то…
няма нищо по-велико от това, което чувствам, нищо така всеобщо, всеобща радост, всеобхватна красота, всеобща…
Какво? Защо се събуждам по този начин? Трябва да събера съзнанието си… Ето, това повече прилича на него! Сега какво стана? Да, сънят. Сънят ли? Дали пък не го преживях? Беше ли действителност или сънят на някой друг?
… Сега всичко е на мястото си и действа… сънят бързо отшумява… нещо за облаци и кълбенца… и движение по Интеретейт… и живот и смърт, каквото и да означава това… нещо, наречено време-пространство… и синя планета…
слънце, странна, силна енергия… милиони слънца… и любов… няма да забравя усещането за това, дори и да е било само сън… объркан сън… необходима е толкова много енергия, за да стана… тук в тази светла прохлада…
… Колко странно място за събуждане. Аз не си легнах да спя тук Как заспах? По-добре да се върна там, където принадлежа…
… Потокът, погледни към потока… всички се движат в същата посока, от всички размери… трябва да се присъединя, преди да заспя отново… сънят… частите продължават да се връщат…
… Трябва да продължавам да се движа с другите… но те са всичките толкова по-големи от мен… аз съм просто едно зрънце… толкова малък…
— Ти разбира се, си мъничък. Стой при мен. Аз ще ти помогна.
… Този до мен… да… толкова голям, не мога да го видя целия… силна вълна от енергия се издига у мен… добре, това наистина помага… съзнанието ми се изпълва повече… спомням си как се случи… да… бях част от Цялото… една по една, частиците бяха отделяни тук и там, взимани от Цялото и поставени… къде? Не мога да видя ясно… възбудата… радост при ново приключение… една по една, тези около мен бяха поставени… после бе моят ред… извиването… несигурността… после Цялото изчезна… каква ужасна самота… сам… нужно е да се върна при Цялото… губя съзнание… заспивам… сън… какво е спане?… загубване на съзнание, разпадане… какво е това…
… Сега се движа назад… назад към Цялото, където принадлежа. Започвам да усещам началото на радиацията, ставаща по-интензивна, докато се движим… радостта да се върна…
— Какви подаръци носиш, малчо? Не усещам никакви.
… Подаръци? Подаръци? Имам само нуждата да се върна при Цялото, към което принадлежа, където са други като мен… аз съм какъвто винаги съм бил… няма нищо повече… само сънят…
— Има нещо различно с теб. Не носиш подаръци и си сам. Ти си незавършен.
… Незавършен? Как става това? Същият съм, какъвто напуснах Цялото… ще бъда завършен, когато се върна… не разбирам… всичко, от което се нуждая, е да се върна…
— Ти наистина разбираш, но все пак ти покри всичко. Ние проникнахме под капака. Нека ти помогнем да си спомниш как започна.
… Какво? Не сънят, а свързаните с него… преди да започне сънят. Добре де, но Цялото се нуждаеше от повече… и Цялото е… да, така беше, когато се случи… Цялото разпределяше части, които да растат… да се размножават… да се прибавят към Цялото… така ли е? Тогава подаръците ще бъдат повече от мен…? Има нещо общо със съня… нещо в него или целият сън… трябва да разтвори паметта ми в точката, когато бях загубил съзнание тук… внимателен… не искам да разцепвам отново съзнанието си…
— Това не може да се случи. Ще бъде сливане на онова, което си ти сега, с познанието, което ти наричаш сън. То е сборът от това преживяване, който е твоят подарък. Ти ще разбереш защо си недовършен, защо си малък. Наблюдавай.
… Споменът за съня се отваря и събуждането… но сега аз съм наблюдателят… опитвайки се да се движа срещу течението… преди… светкавица от светлинна енергия, докато бях вграждан в пиесата на КТ-95… отегчението… любопитството… тръгването… самотно движение, търсене, търсене… ярки слънца от енергия в безкраен ред… присъединяване на други като мен при търсенето… търсене на какво? Неизразимо е… после излъчването на сателита на синя планета, на жълто слънце… вход… вход, за да стана… какво? Човек… да, човек! Много е истинско, дори и като го наблюдавам. Придвижване към материално съществуване, съставено от разсеяна енергия… физическо вещество, енергия — затворена в ограничени изражения… тежкото усещане на ограниченията, независимо от вродения стремеж за поддържане на енергията във физическата материя и продължаване на нейното действие… много прекрасен, макар и противоречив план. После идва нуждата от търсенето да бъдеш преобърнат в действие и противодействие в друга модалност… неуспехът на тази поддръжка и опитването отново и пак… толкова много преминавания навътре и навън, от първото малко създание с окосмено лице… възходът и падението на познанието и интелекта отново и отново през милиардите преминавания… жизнени пътища… но аз ги нямам с мен… сега разбирам причината за разпределението на частите… какви подаръци получих от съня! И аз съм… аз съм всичките тези преминавания, всяко едно от тях. Това, което наричам сбора… това мое Аз-Там. Но аз съм само част от това…